Роден е на 29 януари 1860 г. в Таганрог в семейство на търговец. Учи в в местната гимназия, а по-късно и в Тагнарог, където живее и се издържа сам, защото семейството му се премества в Москва. След като завършва през 1879 г., заминава за Москва и постъпва в медицинския факултет на Московския университет. През 1883 г. получава лекарско звание и започва медицинска практика. Още като гимназист Чехов пише хумористични текстове за ученически списания. През студентските си години, за да изкарва прехраната си сътрудничи на списанията „Стрекоза”, „Будилник”, „Зритель” и други. Подписва се с различни псевдоними, но най-често като Антоша Чехонте. През 1884 г. излиза първата му книга с разкази – „Приказките на Мелпомена”, а по късно и „Пъстри разкази”(1886), „В полумрака”(1887), „Сърдити хора”(1890). През тези години писателят е под силното влияние на Л.Толостой. В края на 80-те години пише пиесите „Иванов”, „Горски дух”, „Сватба”, водевилите „Мечка”, „Юбилей” и други. През 1890 г. заминава за Сахалин, остров за каторга и заточение, където изучава живота на пратените там хора, което оставя дълбоки следи в съзнанието му. След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин”. Пътуването му влошава здравословното му състояние и той се разболява от туберкулоза.
През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка и издаването на събраните си съчинения, излезли в две издания. През 1904 г. поради рязко влошаване на състоянието му, писателят заминава да се лекува в Германия, в курорта Баденвайлер, където и умира.