Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов, роден на 22 април 1923 г. в Сливен.
Правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийски университет (1945). През юли — септември 1941 заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. Две години по-късно завежда отдела „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия заминава доброволец на фронта. Участвува във Втората световна война (1944-1945). Редактор (1945-1946) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947).
През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с М. Левиев създава формацията „Джаз Фокус“. През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра. През 1946-1949 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-1961 — във в. „Стършел“, 1961-1963 — във в. „Литературни новини“, 1961-1963 — в Студията за игрални филми, 1964-1966 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987), през 1987-1990 — във в. „Литературен фронт“. От 1992 заедно с Борис Димовски и К. Стоянов издава в. „Щастливец“.