Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в град Сопот. Завършва местното взаимно и класно училище. През 1865 г. е изпратен да учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник – подидаскал. През 1870 г. в „Периодическо списание” на „Браилското книжовно дружество” е отпечатано първото му публикувано стихотворение – „Борба”. Изпратен е от баща си да учи търговия в Олтеница, Румъния. Там Вазов се сближава с българските революционери емигранти, което допринасят за оформянето на гражданската му позиция. В Румъния той пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание”, сп. „Читалище”, в-к „Отечество”, в-к „Свобода” и др. Една нощ избягва в Браила, където живее няколко месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров- Странджата.
След завръщането си в България през 1870 г. Вазов работи като учител (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград). След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) заминава за Румъния. В Букурещ българският писател влиза в „Българско централно благотворително общество” и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла” (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България”.
По време на Руско-турската освободителна война Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе.
През периода 1880-86 живее в Пловдив; дейно участва в културния и обществено-политическия живот. Като русофил е принуден да емигрира, установява се в Одеса (1887 г). От 1889 г. живее в София. Министър е на народната просвета през периода 1897-99.
Иван Вазов твори във всички художествени и художествено-публицистични жанрове. Като отклик на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война възникват стихосбирките „Пряпорец и гусла”, „Тъгите на България”, „Избавление”, цикълът „Епопея на забравените”. Възпява свободата, човешкия напредък, красотата на българската природа и българския език; изобличава обществените недъзи, политическия гнет и безправие – „Гусла”, „Поля и гори” и др. В повестите си – „Чичовци”, „Немили-недраги”, разкрива бита, нравите, патриотизма и демократичните идеали на народа. За негово най-значимо произведение се счита романът „Под игото” (1894) – национална епопея, широка панорама на живота на българите от последното десетилетие преди освобождението от османско иго. В него творецът пресъздава подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание.
Още от края на XIX век произведенията на писателя са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.
Обявеният за народен поет Иван Вазов умира през 1921 г.