Пейо Яворов е български поет и драматург. Роден е в град Чирпан на 1 януари 1878 година.
Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред” във в. „Глас македонски”.
Той се бори за свободата на Македония – четник е първо на Михаил Чаков, после на Яне Сандански. Става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев” (1904).
Отзовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл”. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл”, е „Калиопа”.
През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения”. През този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две социалнопсихологични драми – „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).
Командирован е на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж.
На 29 октомври 1914 година поетът сам слага край на живота си.
Яворовата поезия е социална, изпълнена с драматизъм и психологична дълбочина. Той е считан за родоначалник на символизма в българската литература. Утвърждава философската проблематика, темата за отчуждението на индивида, за смъртта – сборниците „Безсъници”, „Подир сенките на облаците”. Любовна му лирика може да се определи като връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха.