Васил Левски, Апостола на свободата, живее на този свят само 35 години преди да прекрачи прага на безсмъртието. В неговата борба за Освобождение от турско робство съдбата му праща и верни помощници. Един от тях е народният лечител йеромонах Неофит Калчев. Той и отец Матей Преображенски–Миткалото успяват да излекуват Левски от незарастваща рана в корема. Помощта им е безценна, за да може Апостола да продължи святата си мисия. 

Скромният йеромонах Неофит Калчев доживява Освобождението, но никога не парадира със заслугите си към родината. Продължава да върши това, което умее най-добре – да лекува хората и да бъде учител. Животът го сблъсква с унижения, гонения, трудности. Но и с царски почести. Награждаван е лично от българския цар Фердинанд I и от руския император Николай II.

Неофит Калчев създава и издава първата българска енциклопедия по народна медицина, част от която е поместена в това издание. Лекува хиляди хора без да иска пари.

Както често се случва, след смъртта си бързо е забравен. Комунистическият преврат от 9 септември 1944 г. слага началото на период, в който народната медицина е отричана, а книгата на Неофит Калчев публично е изгаряна. България дължи много на Лечителя на Левски. Тази книга е скромен принос към историческата ни памет.