Зверовете открай време хранят човека, страховете, фантазиите му, нападат покоя му, разхождат се из фолклора, все ще се промъкнат в приказките на баба и дядо. Безопасни са извън нас, в Серенгети, в зоологическата градина, в миналото на хомо сапиенс. И безпощадни, когато влязат в душите ни и засмучат битието ни. У всеки човек живее звяр. Защо го отглеждаме? За да насъсква яростта ни, тъй необходима да се борим с живота и неговите проклятия. В този роман и обичта е звяр. Защото и любовта може да е безпощадна.