Един блестящо проведен конкурс заслужава своята логична и красива кулминация; и това не е церемонията по раздаването на наградите. Защото една церемония проблясва и помръква, остава само следата в паметите на присъствалите. Истинската кулминация е тази, която е пред вас – книгата, събрала всички номинирани текстове.

А текстовете, пристигнали, за да участват в конкурса, посветен на големия странджански поет Янаки Петров, бяха над хиляда. Това подсказва, че подбраните и номинирани двайсет са резултат на много стриктна и мащабна селекция – а тя е гаранция за много високото им качество. Тези двайсет може и да не са равностойни според някого, но такава оценка би била просто продукт на личен вкус: над едно ниво на майсторство текстовете – колкото и да са различни и именно защото са различни – не бива да се сравняват по качество! Нелепо е да сравняваш водопад с гайгеров брояч – просто можеш да кажеш, че и едното, и другото са много добри сами по себе си. Този конкурс, който осветли и отдаде дължимата почит на творчеството на един от големите български поети, дава път на творчеството на други – и в това е надеждата. Името на един Голям да е витлеемската звезда за другите, идващи след него. Пък дори и да пишат по съвсем друг начин. Всъщност – да пишеш по “друг начин” – в това е истината. Заповядайте този чудесен сборник и се насладете – вътре има неща, написани с много ум и сърце.

Председател на журито

Калин Терзийски