Деца,
 Предлагаме ви да разлистите и прочетете сборника “Литературен калейдоскоп”.
Тази книжка подрежда за вас интересни странички от литературни произведения, така както калейдоскопът реди пъстрите стъкълца в чудни картини.
Ще ви срещне с известни и неизвестни за вас герои на приказки, повести, романи, стихотворения и басни от български писатели и автори от други страни. Ще научите от нея нови гатанки. Неусетно ще се запознаете с много от литературните жанрове.
Надяваме се, че “Литературен калейдоскоп” ще усили желанието ви да четете и ще улесни обучението ви по литература в ІІІ клас.

 От съставителите



ПРИКАЗКИ


ДИВНИ ПРИКАЗКИ ПРЕНАСЯТ
ХОРАТА В ДАЛЕЧЕН СВЯТ…

 
"Има народи, които не умеят да сеят, нито да добиват метал, но няма народ,
който да не знае да разказва приказка."
Шаров

 Деца, обичате ли да пътешествате? Предлагаме ви забавно пътешествие в света на приказките.
 В приказките се разказват случки за хора, за предмети, за животни. В тях винаги побеждават справедливостта и доброто. Според това, каква случка се разказва и кои са нейните герои, приказките са за животни, фантастични (вълшебни) и битови.
 Приказките за животни са най-старите народни приказки.
 Фантастичните (вълшебни) приказки са се появили след приказките за животни. Светът на вълшебните приказки е населен с вещици, великани, змейове, самодиви, летящи коне, златни птици… В тях чрез някакъв предмет се извършват вълшебства, които помагат на добрите, красивите, справедливите герои. В края на приказката доброто винаги побеждава злото.
 Последни във времето са се появили битовите приказки. В тях героите са обикновени хора. Те са приказки за всекидневието на хората.
 Народните приказки са създадени от незнайни творци. Разпространявали се от уста на уста. По-късно започнали да записват народните приказки. Добрите разказвачи добавяли и нещо от себе си – нова постъпка на герой, думи и изрази, подбрани по техен вкус. Така се появили авторизираните приказки. 
 Авторовите приказки са измислени от писатели и поети. Те са се учили от народните приказки.


НАРОДНИ И АВТОРИЗИРАНИ ПРИКАЗКИ
 
А сега прочетете най-старата народна приказка. Тя е записана на папирус в Египет преди близо 4000 години.

ЛЪВЪТ И МИШКАТА
Живял някога в планината един могъщ лъв. Той ходел всеки ден на лов и планинските животни се страхували от него.
Веднъж лъвът срещнал една пантера. Цялата й кожа била изпокъсана, а коремът й висял на парцали. От многото рани тя била нито жива, нито мъртва. Лъвът я попитал:
- Какво е станало с теб? Защо ти е изпокъсана кожата, кой ти е изподрал корема?
Пантерата му отговорила:
- Човекът.
- Какво е туй човек? - повторно запитал лъвът.
- Човекът е най-хитрото нещо - отвърнала пантерата. - Да не му попадаш никога в ръцете!
Наежил се лъвът срещу човека, но затаил злобата си и тръгнал да го търси.
По пътя си той срещнал едно магаре и един кон. Около техните муцуни били омотани юзди с железни пръчки между зъбите.
- Кой ви е вързал тъй? - попитал лъвът.
- Нашият господар, човекът! - отговорили добичетата. 
Лъвът рекъл учудено:
- Нима човекът е по-силен от вас? 
Конят и магарето отговорили:
- Той ни е стопанин. Няма нищо по-умно от човека. Никога да не му падаш в ръцете.
Още повече се наежил лъвът срещу човека и отминал коня и магарето.
Насреща му се задали волът и кравата. Рогата им били заострени, ноздрите им - продупчени, а върху вратовете им тегнел хомот. Лъвът попитал кой ги е докарал до такъв ред, а те му отговорили, че тая работа е сторена от техния господар - човекът.
Отминал лъвът по-нататък и срещнал мечката. Ноктите й били изрязани, а зъбите й - извадени. Лъвът я погледнал и викнал:
- Кажи ми, и от теб ли е по-силен човекът?
- По-силен е! - отвърнала мечката. - Аз бях ратай при един човек. Веднъж той ми рече: “Наистина, ноктите ти са много дълги, пречат ти на яденето. А пък зъбите ти са много слаби и не ти дават да похапнеш каквото искаш. Позволи ми да ги извадя и ще ти донеса два пъти повече храна, отколкото съм ти давал досега!” Аз склоних да ми изкара зъбите. Но той, като ми взе зъбите и ноктите, нагреба пясък, хвърли го в очите ми и побягна. А пък аз с нищо не можех да го задържа.
Още повече се разгневил лъвът. Той оставил мечката и тръгнал да търси човека.
Но скоро съзрял втори лъв, прищипнат от едно планинско дърво. Разцепеният отгоре ствол на дървото бил захапал лапата на лъва и той се мъчел, защото не можел да я измъкне и да побегне.
Лъвът, който пристигнал, попитал:
- Как си попаднал в такава беда? Кой ти я докара до главата?
Вторият лъв му отвърнал:
- Докара ми я човекът. Пази се от него и не му вярвай. Човекът е хитър. Никога да не му падаш в ръцете! Аз срещнах веднъж човека и го попитах с какъв занаят се прехранва. А той ми отвърна тъй: “Моят занаят не ми дава да остарея. Аз мога да ти направя такъв талисман, че след него ти няма никога да умреш. Трябва само да отсека ствола ей на онуй дърво. И дам ли ти да се докоснеш до такъв талисман - никога няма да умреш!” И ето го, наближи до туй планинско дърво, отсече го, разцепи ствола му с клин и ми викна:
- Слагай тук лапата си! - И аз мушнах лапата си в цепнатината. Тогава човекът изби клина и дървото ми захапа лапата. А човекът щом видя, че не мога да го подгоня, хвърли пясък в очите ми и ме остави.
Първият лъв, като чул тия думи, се разсмял и рекъл:
- О, човече, ако ти ми паднеш някога в лапите ще ти платя наведнъж за всичките обиди, които си нанесъл на планинските зверове!
И той продължил да търси човека. Но тъкмо в туй време му се изпречила под лапата една мишка, съвсем мъничка на глед и немощна. Лъвът посегнал да я смачка, но мишката му се помолила:
- Не ме смачквай, господарю мой! Ако ме изядеш няма да се наситиш. Ако ме 
пуснеш, гладът ти няма да стане по-голям. Но ако ми подариш живота, и аз някога ще ти се отплатя с такъв подарък. Не ми прави зло, не ме убивай, защото когато и да е, аз ще те отърва от беда.
Лъвът се присмял на мишката:
- Че какво можеш да направиш ти? Нали никой на земята не може да се бори с мен и да ми стори зло! 
Но мишката му се заклела:
- Клетва давам, че ще те избавя от гибел, когато за теб настъпи черен ден!
Лъвът сметнал всичко за шега, но си помислил:
- Ако я изям, не ще се наситя, затуй няма да я изям.
И я пуснал да избяга.
Но случило се тъй, че един ловец, който ловял зверове с примки, изкопал яма тъкмо по пътя на лъва. Могъщият лъв се повалил в ямата и паднал в ръцете на ловеца. Омотал го ловецът в една мрежа, здраво го вързал със сухи ремъци, а отгоре ги затиснал със сурови кожени въжета.
Завързаният лъв лежал в планината и се мъчел. Тъкмо сега настъпило време мишката да изпълни клетвата си. Случаят поискал да се посмее над горделивите лъвски слова и завел при него мъничката мишка.
Мишката тогава казала на лъва:
- Не ме ли позна? Аз съм оная мъничка мишка, на която ти подари живота. Дошла съм да ти се отплатя. Ти си паднал в ръцете на човека, но аз ще те отърва от гибел. Трябва винаги да си признателен на оня, който ти е направил добро.
И се заловила да гризе мрежата на лъва. Тя прегризала всичките сухи ремъци, прегризала и суровите кожени въжета, с които бил омотан, и го отървала от мрежата. Сетне мишката се скрила в гривата на лъва и той бързо се втурнал с нея към планината.
Помисли си за малката мишка, най-слабата от всичките планински жители, и, о лъве, ти, дето си най-силен от зверовете в планината, помисли и ти какво чудо е признателността, на която дължиш живота си!