“Непознатата” планета Водите заемат огромна част от Земята. Океаните и моретата, реките и езерата, потоците и ручеите са част от света на човека. Откакто съществува, той намира в тях храна – риби и животни, раци и миди, водорасли. Историците вярват, че за древните хора водата е била и най-лекият път и че те са пътешествали из планетата не толкова пеша или яздейки, колкото под издутото от ветрове платно с весла в ръцете. Световните цивилизации са се срещали, за да се тласнат една друга напред, носени от океанските течения и ветровете като от гигантски конвейер. Човекът винаги се е чувствал привлечен от водата – истинската родина на живота върху нашата планета, – изучавал я е и я е опознавал според силите си. Хилядолетие след хилядолетие единственото средство, чрез което е успявал да проникне в глъбините на океаните, моретата и езерата, си е оставала силата на въображението. А когато е улавяло, че изтегленото от мрежите, закаченото на кукичката на въдицата, прободеното от копието, харпуна или тризъбеца, че изхвърленото от морските вълни на брега са само част от тайната на тази стихия, я е населвало с чудати същества. Могъщи богове, чаровни нимфи, зли водни духове, мамещи към гибел сирени и русалки властват над древния човек, когато той пристъпва към бреговете на океани, морета, езера и реки. Мореплавателите, прекосили водната шир към далечни земи, разказвали тревожещи умовете истории за съдбовни срещи с морски дракони, гигантски октоподи, хищни китове, огромни водни змии. И днес ние, съвременните хора, които сме създали техники и технологии за пътешествия в Космоса, със свръхмашините си все още претърсваме водите и техните потайни глъбини и се опитваме да открием чудовищата, вълнували въображението на нашите далечни прадеди. Милиони години след появата си на Земята, едва в средата на изминалия ХХ век, човекът създава средствата, които ще му помогнат да проникне дълбоко навътре под повърхността на океаните и моретата. Швейцарецът Пикар изобретява батискафа[*], а французите Кусто и Ганян – акваланга[**]. Така водата, родила всички живи същества, станала достъпна и гостоприемна среда за хората. Те могат не само да я изучават, но и да се любуват на нейния странен и прекрасен свят, като сами стават част от него. [*] Дълбоководен самоходен апарат за океанографски изследвания. Задвижва се от електродвигател с гребни винтове. Плавателността се регулира чрез изхвърляне на твърд или течен баласт. През 1960 г. Ж. Пикар и Д. Уолш с батискаф достигат дъното на Марианската падина в Тихия океан (около 11 000 метра под морското равнище) – бел. авт. [**] Преносим апарат за дишане под вода на дълбочина до 40 метра. Приложението му е за подводни и спасителни дейности, за научноизследователски и спортни цели. Изобретен през 1943 г. – бел. авт. Киното и телевизията пък на свой ред направиха това “потапяне” достъпно за всеки. По света има много деца, които още не са виждали море, но от синия екран вече знаят и за смъртоносната медуза, танцьорът на фламенко, и за загадъчния морски еднорог нарвал, и за необяснимия марш на лангустите, и за още хиляди неща, които дори специалистите са научили съвсем наскоро. Невръстните виртуални пътешественици познават пъстротата на кораловите рифове по тропиците и са надниквали под полярните ледове, чували са песните на китовете, наблюдавали са изригването на подводните вулкани, “разхождали” са се по палубите на потънали от векове платноходи. Пътешествайки обаче с цел да открият подводните светове, хората отдавна са измислили и един друг път за приближаване до непознатото. Още от дълбоката древност, когато не са можели и да мечтаят сами да проникнат в дълбините, те са се научили да пренасят кътчета от “забранената” за тях среда във всекидневието си. Големите откриватели в това отношение като че ли са египтяните. Според някои исторически сведения още преди около 4000 години в специални водоеми те вече са отглеждали риби и водни птици, които са пренесли като ценна украса за най-изисканите паркове и градини. От дворците на древните източни императори, през басейните на римските цезари и покоите на средновековните владетели страстта към отглеждането на водните обитатели в дома е стигнала до съвременния човек. Минават векове, преди страстта да прерасне от екзотично и странно мерило за разкош в хоби, практикувано от милиони. И в това приключение, като всичко, което поражда силни чувства, се съдържат немалко парадокси, граничещи понякога с истинско безумие. Докъде можели да стигнат нещата, като че ли най-ясно ни подсказва историята за запознаването на европейците с едни от най-разпространените днес аквариумни рибки неоните. В началото на миналия век множество предприемчиви търговци и търсачи на приключения от Стария континент кръстосват света надлъж и нашир в търсене на печалба. Не им убягват дори най-отдалечените кътчета. Французинът Рабо организира експедиция и навлиза дълбоко навътре в дъждовните гори на Амазонка, за да търси орхидеи и редки видове пеперуди. Наистина джунглата е опасно място – човек рискува да бъде ухапан от отровни змии или насекоми, да се зарази от непознати на науката болести. Въпреки това “предприятието се е рентирало”, защото екзотичните животни и растения се ценят високо на пазарите в Стария континент. На Рабо, както това понякога се случва на истинските авантюристи, се случват и премеждия, от които едва оцелява, и успехи, на които не се е и надявал. След дълго пътешествие с параход по Амазонка и после с друг, по-малък, по един от нейните ръкави от местни хора той чул предание за диамантено находище, скрито навътре в джунглата. Така експедицията му се превърнала в дълъг керван от тежко натоварени лами, които пристъпяли по все по-трудно проходими пътища и пътеки. Скъпоценната цел като че ли вече е близко. Но ето че преди да я е достигнал, Рабо е повален от треска. Денонощия се лута между живота и смъртта, а когато все пак идва на себе си, с изненада установява, че лежи в тъмна колиба и до постелята му е поставен глинен съд с вода, в която плуват две рибки. Те проблясват като слънчеви лъчи. “Искрици Божий” – така ги е нарекла старата индианка, която се е грижила за болния. Според нея тъкмо рибките били прогонили треската. Макар и ненапълно възстановен от боледуването, Рабо разбрал какво държи в ръцете си. Ако успеел да закара рибките живи и здрави до колекционерите и любителите на редки видове, можел да се утеши за пропуснатото диамантено находище. Така и станало. И то неведнъж. Рибките предизвикали истински фурор, продавали се за безумни пари. Нещо повече, не можели да се размножават в изкуствена среда. Така Рабо оставал единственият доставчик. Той ревностно пазел тайната за родината на безценните екземпляри и задълго успял да задържи цената им невероятно висока. Конкуренцията обаче зорко следяла загадъчните експедиции на Рабо и след дълги усилия сложила край на неговия монопол. Рибките, които проблясвали като светлините на рекламите и затова били наречени неони, ставали все по-разпространени и все по-евтини. Разбира се, когато хората отиват в магазина, за да си изберат няколко декоративни рибки и да купят аквариум за тях, не са склонни да търсят кой знае колко дълбоки причини за това, което правят. Доколкото изобщо се замислят защо постъпват така, по-скоро биха казали, че ги води любовта към красивото. А в това отношение наистина само пеперудите и цветята могат да съперничат на аквариумните рибки. При мнозина пък надделява любопитството и за тях най-важно е да наблюдават отблизо как живеят, как се хранят, как се развиват, как се размножават водните обитатели. Всеки любител несъмнено усеща и привързаност, и гордост от това, че е станал истински специалист. И с право, защото отглеждането на тези домашни любимци изобщо не е проста работа. Лекарите пък от своя страна твърдят, че наблюдаването на плуващите красавци лесно предпазва от хипертонични кризи. Но все пак, когато застанем пред аквариум и се загледаме в него, нещо ни подсказва, че отвъд лесно обяснимите причини остава и още някаква неразгадана магия, която ни привлича. Каква ли е тя? Като разсъждава за нейната същност и се опитва да я разкрие, нобеловият лауреат Конрад Лоренц, който е учен етолог и разработва теорията за инстинктивното поведение на животните и развитието му в онтогенезата и филогенезата, споделя: “С часове може да се седи пред аквариума и да се съзерцават неговите дълбини точно така, както дълго се гледат пламъците на горящия огън или водата в спускащия се поток. Всички мисли ви напускат в тези минути на пълна безучастност, но в такива моменти с цената на привидното безделие вие се учите да познавате същността на микро- и макрокосмоса. Ако поставим на едното блюдо на везните всичко, което съм научил от книгите в библиотеките, а на другото – знанието, което ми е дало “четенето” на бягащия ручей, навярно второто ще натежи.” Аквариумът Моят първи аквариум Сигурно ще прозвучи екстравагантно, но в аквариум може да се превърне всеки вдлъбнат съд от прозрачна материя, който сме напълнили с вода. Малък виюн или двойка гупи могат дълго да живеят и в обикновен еднолитров буркан. Истинският любител обаче, дори и ако е начинаещ, трябва да знае, че подобен съд представлява същинска барокамера и причинява страдания за неговите питомци. Естествено е, когато за пръв път се избира аквариум, да се насочим към съд с по-малък обем. За да осигурим обаче на любимците си подходящи условия за пълноценно развитие, трябва все пак да се придържаме към определени правила. Най-важното от тях гласи, че на 6 милиметра от дължината на рибката (като не изключваме опашката й) е необходим поне 1 литър вода. С други думи, ако искате да си купите четири рибки, всяка от които е дълга по 6 сантиметър, вие се нуждаете от съд, който събира най-малко 40 литра вода. Друго, което задължително трябва да знаете, е, че площта на повърхността на аквариума е от жизнено значение за обитателите му. Колкото тя е по-голяма, толкова повече кислород ще получават те. Разбира се, ще трябва да се съобразите с възможностите на помещението у дома или в офиса, където смятате да разположите своите любимци. Но въпреки това не е зле да имате предвид ориентировъчни параметри от порядъка на 60 сантиметра дължина, 30 сантиметра ширина и 30 сантиметра височина. Съд с подобни размери ще вмести около 54 литра вода. Сферичните аквариуми в миналото бяха най-разпространени. Ако вашият вкус или пък особености на помещението насочват към този избор, в това няма нищо страшно. Преди обаче да вземете решението, трябва да знаете, че те имат няколко недостатъка. Повърхността на водата в сферичния аквариум не е достатъчно широка, а извитото стъкло обърква и разстройва обитателите, защото създава ефекта на лупа. И не на последно място – много от рибките, за да живеят според естествените си нрави, се нуждаят от скривалища. Практиката показва, че в сферичните аквариуми те ги изграждат по-трудно. Като имате предвид тези особености, ще решите дали можете да направите компромис с любимците си. Аквариумите се произвеждат от стъкло. То е трайно и не се издрасква за разлика от различните пластмаси, които се ползваха преди години. Лепените аквариуми като че ли също не са много подходящи, особено за новаците в отглеждането. На тях обикновено се спират опитни акваристи, които обичат сами да майсторят нещата. Трудността на изработката не е единственият недостатък на лепените аквариуми. Всяка замазка рано или късно протича, а и нейните съставки могат да се разтворят и да окажат влияние върху химическия състав на водата. Ето защо най-добре е да си купим цял стъклен съд. Някои аквариуми се продават заедно със стойка. Много е практично, но понякога мястото, с което разполагаме, е ограничено. В тези случаи сме принудени да търсим друго решение. Ако сме определили за нашия съд място върху мебел или в ниша, най-добре е под него да сложим съвършено гладка, твърда пластмасова подложка. Това е необходимо, за да се избегнат неравностите, които могат да предизвикат счупване на стъклената основа. Не бива да забравяме, че върху нея ще тежи аквариумът, напълнен с вода, пръст, пясък, камъни, рибки, растения. Добре е да настаним декоративните рибки в помещение, в което няма резки промени в температурата. През зимните месеци то трябва да се отоплява постоянно. Аквариумът не бива да стои близо до радиатори, печки или други източници на топлина. Нужно е над него да оставим достатъчно свободно място, за да можем да се надвесваме и да е удобно, когато го почистваме. Слънчевите лъчи не трябва да проникват директно в аквариума. Най-добре е той да бъде поставен на 1–1,5 метра от прозорците и те да хвърлят светлина върху страната, от която ще наблюдаваме декоративните си рибки, защото така те ще изглеждат по-атрактивно. Днес почти всички аквариуми се продават в комплект с капак. Той е важен, защото предпазва от попадането на външни предмети или прах във водата. Не бива да забравяме също така, че ако съдът ни не е покрит, някоя рибка може да изскочи и да пострада, преди да сме я забелязали. Тук е мястото да споменем, че съдовете се делят и според това, дали в тях съжителстват различни видове рибки и растат водни растения (тези аквариуми наричаме общи или сборни), или приютяват само представители на един определен вид и са съобразени само с индивидуалните им нужди.