ЛЕСНА ХОМЕОПАТИЯ Преди повече от два века немският лекар Кристин Самуил Ханеман формулира хомеопатията като терапевтичен метод и я интегрира в медицината. Изминалият период позволи уточняването на нейните възможности и мястото й в лечебния арсенал на изградения клиницист. С напредъка на науката като цяло, с бурното развитие на новите технологии стана ясно, че идеална система за лекарствено лечение не съществува. Алопатичната терапия (класическите медикаменти) са ефикасни, теоретически добре обосновани и затова са широко внедрени, но при употребата им, в малка или голяма степен, се наблюдават редица вредни странични ефекти, които в някои случаи ги правят дори неизползваеми. Хомеопатичните медикаменти сами по себе си са лишени от вредни странични въздействия, което е важно предимство. Нещо повече – те въздействат като специфични регулатори на функциите на болния организъм, тоест по посока на генетично детерминирания имунологичен отговор, а именно това е било и е в центъра на вниманието и желанието на всеки квалифициран лекар. Хомеопатичното лекарство не действа чрез количество (доза), а чрез качествения си състав – следователно при него не се наблюдават процеси на кумулация (натрупване), привикване или сенсибилизация (алергизация). Тези качества го доближават до едва ли не “идеалния” медикамент. Това е особено важно в съвременния ни свят, свят на наложителна стресова адаптация, когато много фактори влияят дори и вътреутробно върху уникалната система на организма за самозащита, изградена на принципа “направено, предварително подготвено”, наречена имунитет. Всичко това прави особено актуални въпросите за мястото, ефективността и възможностите на хомеопатичния терапевтичен метод – метод на “нежната” медицина, природо- и личностносъобразна. Книгата “Как да се лекуваме с… хомеопатия” на д-р Брижит Леко не е поредната в отредената лавица на преводната литература по този нашумял в последните години у нас терапевтичен метод. Задълбочените клинични познания и опит, стегнатото изложение, правилният алгоритъм на третираните проблеми, съчетани умело с интересен повествователен стил, правят труда на авторката истински фамилен здравен пътеводител. Практическата насоченост е изнесена на преден план, дадени са изключително важни и полезни съвети при най-честите здравословни проблеми във възрастов, социален и епидемиологичен аспект. Обективно са показани широките възможности и същевременно са прецизирани границите на хомеопатията както като самостоятелен, така и като комплементарен терапевтичен метод. Конкретно представените, простички, но изключително ефективни терапевтични предложения, не може да не заинтригуват и впечатлят и всеки практикуващ лекар хомеопат. Особено полезни са разделите, третиращи неонаталния, кърмаческия и училищния период от живота на детето – истински наръчник не само за родителите, но и за семейните лекари, днес, във времето на общопрактикуващите медици, много от които не са специалисти по детски болести. Не са забравени от авторката и домашните ни любимци, което придава на книгата завършен вид по отношение на здравословните проблеми в семейния дом. Книгата е с подчертано профилактична насоченост, което я прави изключително ценна.. Горещо препоръчвам “Как да се лекуваме с… хомеопатия” както на широката, фамилна читателска аудитория, така и на общопрактикуващите лекари и специалистите, още повече, че тя обединява в себе си двата терапевтични метода, пренесени в полза на пациента, и носи основното послание в медицината, завещано ни още от Хипократ: Primum non nocere! Д-р Иван Несторов Специалист по детски болести Лекар хомеопат Преподавател към Център за обучение и развитие на хомеoпатията – Париж, Франция Председател на Българската медицинска хомеопатична организация E-mail: dr.nestorov@bitex.bg ВЪВЕДЕНИЕ – шрифт!!! Времето, в което живеем, е период на главоломно развитие на знанията и постиженията на човека във всяка една област. Техниката и технологиите еволюират непрекъснато, подобрявайки в една или друга степен живота ни. Използваните в ежедневието уреди и инструменти стават по-сигурни и по-удобни за употреба. Интернет и електронната поща скъсяват дистанциите и правят общуването и достъпа до информация много по-лесни... Развлеченията и пътуванията, дори до много далечни места, са все по-достъпни... Традиционната медицина също постига значителни успехи, най-вече по отношение на усъвършенстването на техниките за изследване на човешкото тяло: ядрено-магнитен резонанс, цветна и триизмерна ехография, ендоскопия[1] и ендоскопска хирургия, при която външната травмата за пациента е значително по-малка. Всичко това намалява продължителността на болничния престой и дори позволява извършването на редица хирургически интервенции в амбулаториите. Други забележителни постижения на съвременната медицина са: справянето с болката, особено при децата; превенцията и овладяването (в значителна степен) на редица заболявания, при които има повишен риск от заразяване, и в този смисъл – ограничаването на епидемиите и пандемиите. Но, за съжаление, медалът винаги има две страни. Технологиите безспорно еволюират и се развиват с все по-бързи темпове, подобрявайки в редица отношения качеството на живота. Често обаче това развитие е свързано с неблагоприятно въздействие върху околната среда и респективно върху нашето здраве. Съвременният начин на хранене, без съмнение бърз и удобен, е зле балансиран: много сол, много захар, прекаляване с мазнините. И това се отнася както за голяма част от полуфабрикатите, така и за приготвяните храни в ресторантите за бързо хранене – отричани от диетолозите, но предпочитани от много хора, и особено от децата. Желанието за себедоказване и преуспяване, издигнато в култ от съвременното общество, често ни принуждава да живеем “на бързи обороти”! Дългите и уморителни пътувания, забързаният ритъм на живот, напрежението и стресът, които ни съпътстват в ежедневието, са причина за все по-увеличаващата се през последните години употреба на транквиланти и антидепресанти. По една или друга причина съвременният човек приема твърде много лекарства. Прекалената употреба на антибиотици намалява ефекта им, създавайки резистентни към тях бактериални щамове. Ето защо фармацевтичните лаборатории правят все нови и нови разработки с цел да предложат актуални и все по-скъпи медикаменти, към които организмът също ще развие устойчивост в един по-късен момент... Напрегнатият начин на живот в съвременното общество се отразява и на отношенията в семейството. Да бъдеш родител става изключително трудно. По ред причини децата са нервни, агресивни и склонни към насилие. С промяната в семейните структури, в приятелските и социалните отношения, все по-често се срещат “болестите на цивилизацията” – затлъстяване, диабет (който вече се среща не само при възрастните), депресии, зависимости към редица опиати, алергии, рак, сърдечно-съдови заболявания. Дори увеличаването в глобален мащаб на продължителността на живота, дължащо се на социалния напредък, на подобряването на хигиената и на прогреса на съвременната медицина, носи и своите скрити опасности: здравословни проблеми (сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, застаряване на кожата); изолация от социалната и приятелската среда; увеличаване на психическите заболявания. В отговор на всички тези негативни процеси в областта на здравеопазването се появява едно умерено течение, което е алтернатива на свръхконсумацията на медикаменти с многобройните им странични ефекти – понякога толкова сериозни, че дори намаляват благотворното влияние на лекарството. Традиционната медицина се занимава с това, как най-напред да облекчи симптомите, и лекува по един твърде общ начин болния орган, често пъти пренебрегвайки пациента като личност. В този смисъл хомеопатията се явява алтернатива на традиционната медицина и става все по-позната и предпочитана форма на лечение. Увеличава се и броят на лекарите, които използват хомеопатични методи, самостоятелно или заедно с тези на традиционната медицина, като, разбира се, си дават ясна сметка както за достойнствата им, така и за техните недостатъци. Хомеопатията позволява дори провеждането на самолечение без съществен риск, стига да се спазват някои основни изисквания: • Да се разпознава временното неразположение от по-сериозното влошаване на състоянието. • Да се познават добре използваните медикаменти. • Да се потърси консултация с лекар, ако оплакванията продължават. Хомеопатията е особено ефикасна при лечението на остри възпаления, на функционални смущения[2] и на хронични заболявания. Тя засилва защитните сили на организма, помагайки му по този начин да се пребори сам с болестта, и отдава голямо значение на превенцията на заболяванията и на начина на живот. Хомеопатията има своето място и като допълнение на традиционната медицина, дори и при тежки състояния, които успява да облекчи в значителна степен. Що се отнася до прегледа на пациента, хомеопатията отчита всички психически и физически особености, а това позволява строго индивидуален подход към лечението на всеки болен. Изкуството на хомеопатията се състои в способността да се анализира съвкупността от симптоми, като това става задължително с активното участие на самия пациент. Докато традиционната медицина третира болестите, хомеопатията лекува човека. Дълго време хомеопатията е била обект на противоречиви оценки. Тези спорове днес намаляват. Целта на настоящата книга е да обобщи информацията и да изясни методите и способите за лечение с цел постигането на по-добри резултати. [1] Изследване на вътрешни органи и кухини (хранопровод, стомах, бронхи, трахея, пикочен мехур, ректум) с помощта на апарат, снабден с осветителна система, наречен ендоскоп. – Бел. ред. [2] Обратимо нарушение, което не е свързано с дефинитивно увреждане на орган или система – Бел. ред.