АХМАТОВА, (истинска фамилия Горенко), Ана Андреевна (11/23.VI.1889, Большой Фонтан, до Одеса – 5.III.1966, Домодедово, недалеч от Москва)

Бележита рус. поетеса. Дъщеря на флотски инженер офицер. Детските є г. минават в Царское село, където учи в Мариинската гимназия. Най-ранните є запазени поет. опити са от 1904–1905. В края на 1903 се запознава с Н. Гумильов. След развода на родителите є пристига през 1905 заедно с майка си в Евпатория. През 1906–1907 учи в Киево-Фундуклеевската гимназия, а през 1908–1910 – в юрид. отделение на Киевските висши женски курсове. Отрано се увлича от поезията на фр. символизъм (П. Верлен, Ш. Бодлер, Ж. Лафорг). Кореспондира си с Гумильов, който през 1907 публикува нейно стих. в издаваното от него сп. "Сириус" (№ 2). До този момент е написала около 100 стих., голяма част от които не са запазени. Най-ранните є стихове са създ. под влиянието на В. Брюсов и А. Блок, а в лирическите творби от 1910 се забелязва въздействието на А. Бели и М. Кузмин. През пролетта на 1910 е с Гумильов в Париж – на 25 април с.г. двамата се венчават (бракът им продължава до 1918).

От 1910 до 1916 живее основно в Царское село. В края на 1910 изпраща на Брюсов свои стихове, без да получи отговор. Тогава избира и своя псевд. Ахматова – моминската фамилия на прабаба є по майчина линия. През пролетта на 1911 нейни стихове излизат в сп. "Всеобщий журнал" (№ 3), сп. "Gaudeamus" (№ 8–10), а С. Маковски помества в сп. "Аполлон" (№ 4) няколко нейни стих., посрещнати одобрително от Брюсов. Насърчена от Гумильов, на 22 април 1911 за пръв път чете публично свои лирически творби. През есента на с.г. е избрана за секретар на първия "Цех на поетите". Много от заседанията на "Цеха" се провеждат в дома на Гумильови.

Дебютният є поет. сб. – "Вечер" (1912), излиза в малък тираж с предисловие от М. Кузмин, който отбелязва изострената є възприемчивост и предчувствието за трагизъм. Критиката посочва влиянието на И. Аненски, когото и самата А. нарича свой учител. Поетиката на "Вечер" свидетелства за ориентацията є към любовната тема и към акмеизма. Същевременно тук се открояват и някои нейни различия от поезията на другите акмеисти – психологизмът, интимността, "самовглъбеността", потапянето в тайните на женската душа – сложна, изтънчена, кокетна и страдаща. Заедно с Гумильов пътува през пролетта на 1912 до Северна Италия, а през зимата на 1912/1913 участва в редица лит. прояви на акмеистите. На 25 ноември 1913 за пръв път чете свои стихове пред огромна аудитория във Висшите женски курсове. Сътрудничи със стихове на сп. "Гиперборей", "Аполлон", "Северные записки", "Русская мысль", "Нива" и др. издания. Редовно участва в заседанията на Обществото на поетите, създ. от Н. Недоброво, който оказва силно влияние за формирането на естетическите є позиции (посвещава му няколко любовни стих. и го смята за своя най-добър критик).

Шумен успех є донася сб. "Броеница" (Четки, 1914), в който са включени и стиховете от "Вечер". Тук също преобладават интимните, любовни мотиви. Новата є поет. кн. е посрещната възторжено от В. Ходасевич, М. Цветаева, В. Маяковски, Б. Пастернак. Гумильов смята, че този сб. е "една голяма крачка напред" в сравнение с "Вечер": стилът е станал "по-твърд", съдържанието на всеки стих – по-плътно, подборът на думите – целомъдрено сдържан и което е най-важно – изчезнала е разпилеността на мисълта, толкова характерна за "Вечер" (в "Писма за руската поезия"). Доста по-сдържани са одобрителните отзиви на А. Блок и В. Брюсов. Особено близки отношения през този период има с О. Манделщам и М. Лозински. Оттогава датира и дружбата є с Г. Чулков, Ф. Сологуб и др. поети, актьори и композитори. Посвещават є свои лирически творби Блок, Гумильов, Манделщам, Клюев и др. съвременни поети.

През 1915 в "Аполлон" (№ 3) излиза поемата є "До самото море" (У самого моря), оценена, макар и с някои уговорки, положително от критиката. През 1915–1917 почти прекъсва участието си в дейността на втория "Цех на поетите". Това е времето, когато А. изпитва силното влияние на Е. Баратински. Критиците и изследователите отбелязват и своеобразния "пушкинизъм" в лириката є от този период (В. Жирмунски, А. Слонимски, К. Мочулски). Класическата традиция на рус. лирика е особено осезаема в сб. "Бяло ято" (Белая стая, 1917), претърпял няколко изд. (1918, 1922, 1923). Тук стиховете є зазвучават сурово и горестно. Възприема критично Октомврийската революция, но остава в Съв. Русия и работи в библиотеката на Агрономическия ин-т в Ленинград. Издава поет. сб. "Подрумник" (Подорожник, 1921) и "Anno Domini" (1922). Посвещава проникновени стихове на любовта, на "свещения град" на Нева и на поезията. От 1925 до 1935 стиховете є почти не се издават. Официозната критика намира поезията є за камерна и несъзвучна със съвременността. Извънредно тежко преживява ареста на сина си Л. Гумильов, а после – ареста и гибелта на Манделщам. Тогава започва проучванията си върху живота и творчеството на любимия си поет А. Пушкин. По време на Великата отечествена война е евакуирана от обсадения Ленинград в Ташкент, където през 1943 излиза сб. с нейни избрани стихове с подчертано патриотична и гражд. тематика. Своеобразна равносметка на сложния є творчески път е поет. сб. "Из шестте книги" (Из шести книг, 1940).

След издаването на поет. кн. "Избрани стихове" (Избранные стихи, 1946) и "Стихотворения" (1946) е подложена на груби и тенденциозни нападки от съв. критика. Изключена е от Съюза на писателите. По-късно издава сб. "Бегът на времето" (Бег времени, 1965). Повече от 20 г. работи над главното си лиро-епично произв. – "Поема без герой" (Поэма без героя, 1940–1965, публ. 1974), съставено от три части и отразило мащабно духа и атмосферата на епохата. Посвещава вдъхновени стихове на паметта на И. Аненски, О. Манделщам, Н. Гумильов, М. Цветаева, М. Зошченко, М. Булгаков, Б. Пилняк и др. големи рус. поети и писатели. Посм. е изд. поемата "Реквием" (1935–1940, публ. 1987), истински шедьовър на нейната гражд. лирика, тясно свързан с биографията на голямата поетеса, забележителен худ. документ за епохата. Стихът на А. се отличава с яснота, изповедност и музикалност, с "лаконизъм и енергия на изказа" (Б. Ейхенбаум), с афористичност, жива "разговорност" и емоционална отчетливост, с майсторско използване на тънкия и точен детайл. Автор е на редица ценни изследвания за А. Пушкин, а също и на мемоарни творби с афористични размисли за съвременни рус. поети (Аненски, Манделщам, Пастернак, Цветаева). Активно се занимава и с преводаческа дейност (слав., западноевроп., източни и др. поети). Получава международна лит. награда в Италия (1964) и е избрана за почетен доктор по филология на Оксфордския ун-т (1965). Съч. є са преведени на много ез. Лит. є дело е едно от най-ярките и внушителни явления в рус. поезия от ХХ в. Съвременниците я наричат "руската Сафо" или "златоустата Ана на цяла Русия" (М. Цветаева).

Най-ранните преводи на стиховете на А. в бълг. печат са от нач. на 20-те г. на ХХ в. (Вестник на жената, 1922, бр. 51; Листопад, 1922, кн. 6; Актьор, 1923, бр. 3–4; Обществена мисъл, 1923, кн. 1; Златорог, 1924, кн. 2 и др.) в превод на К. Константинов, Ел. Белчева (Багряна), Хр. Цанков-Дерижан, Св. Димитров и др. Автор на първите преводи от рус. поетеса и на първия є лит. портрет у нас е К. Константинов (1922). Избрани стихове на А. излизат през 1923 в отд. кн. "Броеници" в превод и оформление на Ст. Караиванов. По-късно е превеждана от М. Грубешлиева, Ал. Муратов, Л. Стоянов, Н. Фурнаджиев, Бл. Димитрова, Ст. Пенчева, Н. Стефанова, Н. Кехлибарева, Ив. Николов, К. Станишев, Ив. Теофилов, К. Кадийски, В. Радинска, М. Лилова, А. Григорова, Г. Рупчев и др. наши поети.

Съч.: Вечер, СПб., 1912; Четки. СПб., 1914; Белая стая. Пг., 1917; Подорожник. Пг., 1921; У самого моря. Пг., 1921; Anno Domini, Пг., 1922; Из шести книг. Л., 1940; Избранные стихи. М., 1946; Стихотворения. М.–Л., 1946; Стихотворения. М., 1961; Бег времени. М.–Л., 1965; Собрание сочинений. В 3 т. Париж, 1965–1983; Стихотворения и поэмы. Л., 1976; Сочинения. В 2 т. М., 1986; Лирика. М., 1989; Стихотворения и поэмы. Л., 1989; Сочинения. В 2 т. М., 1990. На бълг.: Броеници. Прев от рус. С. Караиванов. С., 1923; Избрани стихотворения. С., 1967; Избрана лирика. Прев. от рус. Ив. Николов. С., 1974; Избрани творби. В 2 т. С., 1990–1991.

Лит.: Эйхенбаум, Б. Анна Ахматова. Пг., 1923; Виноградов, В. О поэзии А. Ахматовой. Л., 1925; Жирмунский, В. М. Преодолевшие символизм. //В: Т е о р и я литературы. Поэтика. Стилистика. Л., 1977; Жирмунский, В. М. Творчество Ахматовой. Л., 1973; Гинзбург, Л. О лирике. Л., 1974; Павловский, А. И. Анна Ахматова. Л., 1966 (1982); Об Анне Ахматовой. Стихи, эссе, воспоминания, письма. Л., 1990; Воспоминания об Анне Ахматовой. М., 1991; Павловский, А. Анна Ахматова. Жизнь и творчество. М., 1991; Хейт, А. Анна Ахматова. М., 1991; Кихней, Л. Г. Поэзия Анны Ахматовой. Тайны ремесла. М., 1997; Цонева, А. Ана Ахматова в България. //Е з и к и литература, 1979, Кн. 6; Цанов, И. Ана Ахматова в България. //Ф а к е л, 1989, бр. 3; Колева, Д. Ана Ахматова в преводите на Ел. Багряна. //Л и т. мисъл, 1978, Кн. 5; Анна Ахматова и русская культура начала ХХ века. М., 1989; Ахматовские чтения. Вып. 1, 2, 3. М., 1992; Дудевски, Хр. Ана Ахматова в българската критика (1920-1944). //Л и т. мисъл, 1989, № 9; Метева, Е. А. А. Ахматова. В: Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 2. С., 2001; Анна Ахматова. Pro u contra. Антология. Т. 1. СПб, 2001.