Авторско право Архиви Далекосъобщително право Данъчно облагане на медиите Достъп до обществена информация Държавен вестник Европейска конвенция за защита правата на човека Закрила на децата и непълнолетните Закрила на източниците Защита на личните данни Защита на потребителите Издателско право Информационни агенции История на българското медийно право Класифицирана информация Комуникационни права Конкуренция в медиите Лицензиране и регистрация Медийни норми на Европейския съюз Медийни норми на Съвета на Европа Нови медии Обида и клевета Ограничения на комуникационните права Организация на обществените медии Отговорност на журналистите (процесуален ред) Отговорност на медията Право на отговор Практика на ЕСПЧ по медийни дела Предизборни кампании в медиите Престъпления чрез медиите Продуцент Програма Програма на обществените оператори Регулация Реклама Саморегулация Свобода на информацията Свобода на медиите Свобода на мненията Спонсорство Трудово право в медиите Филмово право Цензура Автори АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ народен представител, бивш член на Конституционния съд на Република България Комуникационни права; Свобода на информацията; Свобода на медиите; Свобода на мненията БИСЕРА ЗАНКОВА Главен експерт, Министерство на транспорта и съобщенията Медийни норми на Европейския съюз; Медийни норми на Съвета на Европа ВАСИЛ Т. ВАСИЛЕВ адвокат, Юридическо дружество Престъпления чрез медиите; Отговорност на журналистите (процесуален ред); Отговорност на медията ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ адвокат, АРСИС Консултинг Авторско право ПРОФ. Д-Р ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ Факултет по журналистика и масови комуникации на СУ “Св. Климент Оридски” История на българското медийно право (електронни медии) ДАНИЕЛА ДОКОВСКА адвокат, Юридическо дружество Престъпления чрез медиите; Отговорност на журналистите (процесуален ред); Отговорност на медията ДИМИТЪР ГОЧЕВ бивш член на Конституционния съд, член на Европейския съд за правата на човека Европейска конвенция за защита правата на човека; Практика на ЕСПЧ по медийни дела ДОРОТЕЯ ПАНДОВА изпълнителен директор, Съюз на издателите в България Саморегулация ЕМИЛИЯ НЕДЕВА адвокат, председател на Адвокатски съвет – Пловдив Достъп до обществена информация; Закрила на източниците ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА Главен юрисконсулт, бТВ Далекосъобщително право; Нови медии; Лицензиране Д-Р ИВО ХРИСТОВ Главен експерт, Народно събрание Филмово право ИРИНА ВЕЛИЧКОВА Главен юрисконсулт, ITV Организация на обществените медии; Продуцентство; Регулация Д-Р КРАСИМИР ДИМИТРОВ член на Комисията за защита на личните данни Защита на личните данни МАЯ ГЕОРГИЕВА юрист, съветник в Министерски съвет Информационни агенции Д-Р МИРА ВЕЛИЧКОВА Конкуренция в медиите НИНА ГЕВРЕНОВА Главен асистент, преподавател в катедра “Трудово право”, Юридически факултет на СУ “Св. Климент Охридски” Трудово право в медиите Д-Р ПЕТЪР РАЙМУНДОВ Ръководител на отдел “МРКЗЗП” във Върховна касационна прокуратура на Република България Конституционни ограничения на основните права; Ограничения на комуникационните права; Обида и клевета РАДОМИР ЧОЛАКОВ Главен юрисконсулт, “Вестникарска група България” ООД Издателско право; Право на отговор; Цензура Д-Р РАЙНА НИКОЛОВА член на Съвета за електронни медии Закрила на децата и непълнолетните; Програма; Програма на обществените оператори СВЕТЛА ДИМИТРОВА съдия в Апелативен съд – София; член на Централната избирателна комисия Предизборни кампании в медиите ТОДОР ТАБАКОВ адвокат, “Интерлекс консулт” Данъчно облагане в медиите ЦВЕТА МАРКОВА Председател на Държавната комисия по сигурността на информацията Класифицирана информация ДОЦ. Д-Р ЦВЕТАН СИВКОВ преподавател в катедра “Административно право”, Юридически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”; съветник в Администрацията на Президента на Републиката Архиви; Държавен вестник ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ адвокат, Съюз за защита на правата на медийните потребители Защита на потребителите ЯНА ИВАНОВА Реклама; Спонсорство П Р Е Д Г О В О Р Конституцията и медиите Глава втора на Конституцията на Република България, озаглавена “Основни права и задължения на гражданите”, съдържа три разпоредби, които в своята съвкупност и единство представляват рамката на едно от най-важните достижения на демократичното общество – свободното изразяване на мнение и информация и свободата на медиите. Не случайно още Дж. Медисън отбелязва, че “народното управление без информиране на народа или средство за придобиването му е пролог към фарса или трагедията или и двете заедно”. В този смисъл правото на мнение и правото на информация са основа на политическата свобода. Те практически присъстват във всяко провъзгласено от Конституцията политическо право, което без свободното изразяване на мнение би било лишено от смисъл, а също така са жизнено необходими за свободния политически дискурс във всяка правова държава. Точно тези три разпоредби (чл. 39, 40 и 41) изключително често са били предмет на тълкуване и решаване в практиката на Конституционния съд. Многозначителен е фактът, че в досегашната си работа Конституционният съд е разгледал и се е произнесъл седем (!) пъти по дела, чийто предмет е бил свързан с тълкуване на нормите, уреждащи свободата на мненията, медиите и информацията. Това е доказателство за важността на тези права за нашето общество и за интензивността, с която през последните години се е водила дискусията по медийните проблеми. Няма да е пресилено да се каже, че тази дискусия всъщност беше и е дискусия за рамката, в която се развива българската демокрация; за границите, в които съществува свободата и основните права в публичната сфера. Едва ли ще бъде нескромно да се каже, че комфортът, в който се развиват медиите в годините на демокрацията у нас, се дължи в значителна степен на Конституцията на Република България от 1991 г. Като гаранция за върховенството на основния закон, Конституционният съд многократно и в критични за медиите моменти е бил последната и стабилна преграда пред опитите за ограничаване на техните свободи, идващи от различни посоки. Конституционният съд е отстоявал принципа на политическия плурализъм, като е заставал на страната на свободното слово и свободното развитие на медиите срещу опитите за налагане на опека върху някои от тях от страна на държавата в разрез с Конституцията на републиката. В Решение № 7 от 1996 г. Конституционният съд, изяснява смисъла на трите свободи, в съответствие със световните и европейските демократични стандарти за правото на мнение. Основните начала на политическата свобода, провъзгласени в Конституцията, правят дейността на медиите и журналистите сигурна и ненакърнима спрямо всякакви атаки от страна на трети лица, които нарушават принципите на правовата държава. Конституционният съд беше този, който пръв още преди години обърна внимание, че е необходимо по законов път да се уреди правото на гражданите на достъп до общественозначима информация. Наред с това, в съответствие с демократичните стандарти съдът отстоя принципа, че публичните лица се ползват с по-малка степен на защита срещу критика, отколкото обикновените граждани. Той в крайна сметка постанови, че не само преките, но и косвени ограничения върху дейността на медиите в противоречие с Конституцията, дори когато са установени по завоалирани пътища, са неприемливи . От обстоятелството, че медиите и журналистите се ползват с почти неограничената закрила на Конституцията, потвърдена и от Конституционния съд, тяхната отговорност пред обществото е изключително висока. Чест прави на съставителите на речника по медийно право, че са избегнали изкушението, свойствено за хората, пишещи в тази сфера, и са създали не просто сборник статии за свободата на медиите, а юридически труд за правата и задълженията, които журналистите и средствата за масова информация имат към обществото. Настоящото издание е ценно по много причини. На първо място, то променя и дефинира по нов начин представата на научната общност, а и на общността на практиците, за мащаба и разнообразието на темите, съдържащи се в понятието “медийно право”. Речникът разкрива, че медийното право не се свежда до закона за радиото и телевизията (както понякога погрешно се смята), а на практика включва в себе си норми, релевантни за дейността на медиите, от почти всички правни отрасли. Посочените връзки между отделните понятия правят ясна дълбочината и комплексността на проблемите на медийното право и позволяват на читателя да навлиза постепенно и задълбочено в тях. На второ място – и това следва да се подчертае – списъкът на авторите е впечатляващ, като имената сами по себе си са гаранция за професионални познания, ангажираност и опит. Няма да скрия, че ми е особено приятен фактът, че между тях са и някои от хората, които със своята дейност през последните години допринасят за налагане на демократичните стандарти на правовите държави. На трето място, макар и в сбит вид, всяка от включените в речника теми съдържа необходимата изчерпателна информация за правните норми, съдържащи се в нея, както и информация за достиженията на научната теория и съдебната и професионална практика. Големият брой практикуващи юристи измежду авторите на речника не оставя съмнения за неговата полезност за хората, работещи в медиите. Доколкото може да бъде използвана и за нуждите на преподаването, книгата “Медийно право. Речник на основните понятия” е по същество научно четиво, което по своему определя параметрите на тази правна дисциплина. В заключение бих си позволил да кажа, че имам основания да смятам, че в бъдеще речникът ще се утвърди като източник при обучението в областта на медийното право. Във всички случаи пожелавам това на речника и неговите автори от сърце. проф. д-р Евгени Танчев член на Конституционния съд на Република България