Глава първа НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. РАЗВИТИЕ, СЪЩНОСТ И ЗАДАЧИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА СТАДИЯ НА ДОСЪДЕБНОТО ПОЛИЦЕЙСКО ПРОИЗВОДСТВО 1. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ Наказателен процес у нас съществува и в периода на османското владичество, като до голяма степен е заимстван от френското законодателство. Предварителното следствие, или изпитването, се води от съдиите на по-долната инстанция от тази, на която е подсъдно делото. Специализирани органи на обвинението (прокурори) няма. От доклада на князете Черкаски и Дондуков-Корсаков до руския цар непос-редствено след Освобождението (16 юли 1878 г. ) става ясно какво е състоянието на заварената съдебна власт: "Дознанието се произвежда от полицията, а предвари-телното следствие от един член на съда в качеството на съдебен следовател, който може да бъде отвеждан на общо основание.... " На основата на този отчет импера-торският комисар утвърждава на 24 август 1878 г. "Временни правила за устройст-вото на съдебната част в България", а на 25 ноември същата година е учреден Висш съд с правата на касационен съд. Характерното за този период е, че съдоустройст-вото външно остава почти същото, каквото е в Османската империя, доколкото то-ва не противоречи на новия държавен ред. Наказателното правораздаване се осъ-ществява от селски, окръжни, областни (губернски) съдилища, а също и Върховен съд. През 1897 г. се въвежда Закон за углавното съдопроизводство (ЗУС), който през 1922 г. претърпява сериозни изменения. Чрез тях се разширява максимално участи-ето на полицията в предварителното производство. До 1922 г. обособено предвари-телно производство не съществува. Събирането на доказателства преди съдебното разглеждане се извършва или от потърпевшия, или от органите на полицията. С реформата на ЗУС през 1922 г. и през 1935 г. на полицията се предоставя възмож-ността да извършва както негласно разследване - издирвания, разпити, тайни наб-людения, така и дознание, представляващо съвкупност от следствени актове от компетенцията на съдията следовател. В дознанието се включват формалните раз-пити, огледи, освидетелствания, обиски, изземания и т. н. Органите, които извърш-ват дознанието в този период, са полицейските власти, като такива пълномощия притежават както чиновниците от общинската полиция, така и други длъжностни лица като селски кметове, техни помощници и др. Дознанието се извършва под не-посредствения контрол и наблюдение на прокурора. Недостатъците в работата на полицейските органи по дознанието са анализирани в трудовете на Н. Саранов. През 1937 г. той пише: "Полицията невинаги разбира как-то трябва характера и задачите на дознанието. Тя използва в твърде голяма степен принудата и други методи, свойствени на следствения процес; впуща се в изследва-не на подробностите и издирване на всички доказателства, нещо, което увеличава прекомерно обема на дознанието, превръщайки го едва ли не в предварително следствие;... невинаги тя е в състояние да разбере същественото, относимото (реле-вантното) за наказателното преследване, поради това и обширното на външен вид дознание се явява, в известни случаи, непълно и сравнително бедно по съдържа-ние." През 1952 г. с новия Наказателно-процесуален кодекс като органи на дознанието се въвеждат народната милиция, държавна сигурност, финансовите и др. администра-тивни органи. По силата на закона от този период при дознанието може да се из-вършват всички следствени действия, като се спазват правилата за провеждане на предварително следствие. Наказателно-процесуалният кодекс от 1974 г. предоставя на органите на МВР по-голямо разнообразие от форми за участие в досъдебната процесуална фаза. Дозна-телят от МВР вече е орган на предварителното разследване, който образува дозна-ние с постановление, повдига обвинение, определя и мерки за неотклонение. През този период органите на дознанието могат да извършват и неотложни следствени действия тогава, когато е задължително провеждането на предварително следствие от следовател (чл. 228, ал. 2 НПК). Най-общо казано, дознателят има правомощия, които максимално го доближават до статута на следователя. С измененията, направени в НПК през 1993 г., дознателите са трансформирани в помощник-следователи и са прехвърлени от МВР в Националната следствена служба и са назначавани от директора на НСлСл. Измененията в НПК въвеждат и различни процесуални форми, характеризиращи се с максимална опростеност, из-вестни като “бързи производства”. Тези производства отново се определят като “дознание”. Органът на дознанието може в рамките на съкратени срокове да изпол-зва всички способи за събиране на доказателствен материал. В края на разследване-то запознава уличеното лице с материалите, но без да извършва действията повди-гане на обвинение и предявяване на разследването. Последните изменения на Наказателно-процесуалния кодекс от 1999 г. засягат пре-димно правната уредба, свързана с нововъведението, наречено досъдебно полицейс-ко производство. Чрез тези изменения се дава отговор на това, кога са налице предпоставки за дознание и кога за бързо полицейско производство; какви са пра-вомощията на органите на полицейското производство; какъв е процесуалният ме-ханизъм за налагане на принудителни мерки на досъдебното наказателно произ-водство; сроковете за разследване; процесуалния характер на данните, събирани при полицейското разследване, и др. Когато говорим за полицейско производство, асоциативно се сещаме за банкови обири, взломени и ограбени апартаменти, престрелки, кървави драми, проституция, наркомания и др. подобни - с една дума, за престъпления. Всъщност това понятие е ключова дума, когато се пише и говори за наказателен процес и в частност за поли-цейско производство. Любопитно е да се отбележи, че първоначално престъплението се смята за личен въпрос, при който засегнатата страна търси компенсация или удовлетворение чрез отмъщение. Пролива се ненужна кръв, особено в случаите, когато конфликтите възникват в резултат на недоразумения. По-нататък с въвеждането и укрепването на държавността и когато влизат в сила законите, държавата става ищец, т. е. страната, която обвинява дадено лице в прес-тъпление, или както се казва още - обвинител или прокурор. Лицето, което е обви-нено в престъпление, се нарича подсъдим. След тази бегла ретроспекция може да се направи обобщението, че наказателният процес е сложна и многообразна дейност на държавните органи: съд, прокурор, разследващи органи с активното участие на обществеността, насочена срещу прес-тъпните посегателства, застрашаващи и накърняващи обществените отношения. В чл. 1, ал. 1 НПК е посочено, че непосредствена задача на наказателно-процесуалната система е разкриването на престъпленията, разобличаването на ви-новните и правилното прилагане на закона. За да направим връзка с това, за което задълбочено ще се говори по-нататък, ще трябва да се въведе още една твърде съществена ключова дума, а именно думата следствие. Следствието е законно издирване на хора и предмети с цел да се възста-новят обстоятелствата, при които е извършено дадено закононарушение, да се за-държи или да се посочи виновникът и да се подпомогне наказателното преследване на нарушителя от страна на държавата. 2. ВИДОВЕ ПОЛИЦЕЙСКО РАЗСЛЕДВАНЕ Полицейското разследване се осъществява в досъдебната фаза на наказателния процес. От чл. 408а до чл. 414 от НПК са посочени условията и редът за това. То се осъществява от дознателите на МВР, така както е постановено с чл. 408а от НПК. Те са специално обучени за целта служители на МВР с определени правомощия за разследване на някои изброени от закона престъпления. Видовете полицейско раз-следване, които всъщност представляват и форми на досъдебното наказателно про-изводство, са: полицейско дознание и полицейско бързо производство. Разбира се, разследване на ниво предварително производство продължава да се извършва и от следствените органи, които са в системата на съдебната власт, но за случаите, по-сочени в чл. 171, 122, 134, 142, 142а, 143, 143а, 152, 162-167, 169, 201-205, 212, 212а, 220-223, 227б-227е, 240, 282-285, 304-307, 320 и 339а от НПК, както и в онези, отнасящи се за престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инс-танция на Окръжния съд. Следователите се занимават и с престъпленията, извърш-вани от непълнолетни, от лица с доказани психически или физически недостатъци, чужди граждани, както и с престъпления, извършвани в чужбина. Извън описаните случаи се провежда полицейско производство. Има обаче и такива случаи, когато съгласно чл. 409, ал. 2, изр. 2 прокурорът може да преобразува полицейското в предварително производство. 3. РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ Новост в изменението на Наказателно-процесуален кодекс от 1999 г. е раздел вто-ри на Глава пета със заглавие "Разследващи органи". В новата редакция на чл. 48, ал. 1 се казва, че разследващите органи са следователите, а в случаите, когато не се провежда предварително производство - дознателите от МВР. Дознателите осъщес-твяват своите функции при условията и реда на чл. 408а - 414 от Наказателно-процесуалния кодекс. При провеждането на полицейското производство те се ръ-ководят и контролират от прокурора, но иначе съобразно разпоредбата на чл. 9 НПК както всички останали разследващи органи са независими и са подчинени единствено на закона. Разследване във фазата на досъдебното производство по силата на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 НПК при случаите на престъпления по чл. 242 и чл. 251 от Наказател-ния кодекс може да бъде извършено и от митнически служители, като за целта се изисква съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. Законът позволява на заинтересованите лица да поискат отвод на разследващия ор-ган, когато те преценят. Отводите и самоотводите на органите на досъдебното про-изводство - прокурор, следовател и дознател, са регламентирани в чл. 49 НПК. 4. БЪРЗО ПОЛИЦЕЙСКО ПРОИЗВОДСТВО. ПРЕДПОСТАВКИ Предпоставките за бързо полицейско производство са посочени в чл. 408б, ал. 2 НПК. На първо място трябва да се отбележи, че за да има бързо полицейско произ-водство, не трябва да бъде задължително съгл. чл. 408б, ал. 1 НПК провеждането на предварително производство от следовател, т.е.: престъплението не трябва да бъде подсъдно като първа инстанция на окръжен съд; деянието да не е извършено от ли-це с имунитет; престъплението да не попада в кръга на деяния, подсъдни като пър-ва инстанция на районен съд, които съгласно разпоредбите на НПК могат да бъдат предмет единствено на предварителното производство, провеждано от следовател; деянието да не е извършено от непълнолетно лице, от лице с физически или психи-чески недостатъци, които му пречат да се защитава само, или от чужд гражданин. На второ място, за да е възможно организирането на бързо полицейско произ-водство, трябва да е налице следната ситуация: - Лицето да е заварено при извършването на престъплението или заловено не-посредствено след това, като залавянето може да бъде и от пострадалия или други лица - чл. 408б, ал. 2 т. 1 НПК. - Върху тялото и дрехите на лицето има явни следи от престъплението, като за явни се смятат такива, които се виждат с просто око и не пораждат съмнение за тe-хния произход - чл. 408б, ал. 2, т. 2 НПК. - Лицето се е явило лично пред специализираните органи и е направило са-мопризнание за извършено от него престъпление - чл. 408, ал. 2 т. 3 НПК. 5. ПОЛИЦЕЙСКО ДОЗНАНИЕ. ПРЕДПОСТАВКИ Извън случаите на бързо полицейско производство, описани в горната глава и по-сочени в чл. 408б, ал. 2 НПК, се провежда дознание. Отново трябва да се подчертае, че ако е задължително провеждането на предварително производство по силата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 НПК, както и чл. 48, ал. 4 НПК, не може да се състои дознание. Полицейското дознание се провежда от дознатели от МВР за онези деяния, които са подсъдни като първа инстанция на Районен съд, и за случаите, описани по-горе. По силата на чл. 409, ал. 2, изр. 2 НПК прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание, а дознанието в предварително производство. 6. ДОСЪДЕБНО ПОЛИЦЕЙСКО ПРОИЗВОДСТВО. ПРАВО НА ЗАЩИТА Органите на полицейското производство не могат да предприемат никакви дейст-вия по разследването, докато не разяснят на уличения неговите процесуални права, и са задължени да осигурят ефективна възможност за тяхното реализиране. Съгласно определението на чл. 410, ал. 1 НПК наказателното преследване на ули-чения се смята за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелст-ване, претърсване или изземане. Наказателното право дефинира не само правата на заподозрените, обвиняемите, но и на тези лица, които са встъпили в определена процесуална роля, така че според българския закон те също имат право на защита. Наказателно-процесуалният кодекс предвижда уличеното лице (обвиняемият) да се ползва от правото на служебна и лична защита и на защита чрез защитник. Правото на служебната защита се намира в неразривна връзка с официалното нача-ло на наказателния процес и задължението по силата на чл. 12, ал. 1 НПК за разк-риването на обективната истина. Законът предоставя възможност на уличеното лице лично, чрез своята собствена процесуална активност да упражнява правото си на защита (чл. 409, ал. 3 НПК, чл. 410, ал. 2 НПК). Уличеното лице има право да узнае в какво е уличено, което ко-респондира със задължението на органа на дознанието да му съобщи каква е прав-ната квалификация на деянието, в което го уличава. Това действие се фиксира в писмените материали по делото. Полицейският орган трябва да му разясни отго-ворността, която би понесло при приключване на производството с осъдителна присъда. След започването на наказателното преследване разследващият поли-цейски орган е длъжен да предостави възможност на уличения да даде обяснения (излагане на аргументи, посочване на алиби, възражения и др. ), но уличеният има право на отказ от даване на обяснения. Това не дава никакви правни основания да се правят изводи във вреда на уличения (чл. 83, ал. 3 НПК). Съобразно чл. 414, изр. 2 НПК уличеното лице, както и обвиняемият, има право да представя и иска съби-рането на доказателствени материали, да посочва източника, чрез който могат да се съберат те. Не само в съдебната, но и в досъдебната процесуална фаза (очни ставки, предявявания на разследването и др. ) уличеният има право да се изказва последен. Той има право активно да участва в процеса чрез отправянията на искания, бележ-ки и възражения към съответния орган. Отказът да бъдат удовлетворени трябва да бъде аргументиран. Чл. 74 НПК дава право на уличения, ако той желае, със започ-ването на наказателното преследване да привлече свой процесуален защитник (ад-вокат), който да съдейства за изясняване на всички фактически и правни положе-ния, които са в негова полза. Освен адвокат защитник може да бъде съпруг, съпруга или роднина по възходяща или низходяща линия (чл. 67, ал. 1 и ал. 2 НПК). Ако уличеното лице не се е възползвало по една или друга причина от правото на адвокатска защита, то полицейският орган е длъжен да назначи защитник - адвокат, който се отстранява от наказателното производство в момента, в който уличеното лице упълномощи друг защитник (чл. 70, ал. 4 НПК). ЗА ВАША ИНФОРМАЦИЯ. Според законите в САЩ се смята за неизменно пра-вило полицейският служител да прочете правата на заподозрения веднага, щом раз-говорът с него промени своето естество и започне да придобива нюанса (формата) на разпит. Това правило е известно като "предупреждение Миранда". Според него при лишаването на заподозрените от свобода (арестуването) те се предупреждават, че имат право да не отговарят на въпроси и да използват помощта на адвокат по време на разпита. Названието идва от един процес в САЩ през 1963 г., когато Ер-несто Миранда е арестуван след процедура на разпознаване за отвличането и изна-силването на 18-годишно момиче. Той е осъден на лишаване от свобода, но обжал-ва присъдата и през 1966 г. Върховният съд отхвърля обвинението. Съдът постано-вява, че заподозрените трябва да бъдат информирани ясно за техните права, след което могат да бъдат разпитвани. Грешката на полицията е, че преди да започне разпитът, не му е казано, че може да мълчи или да пожелае защита. 7. ПОЛИЦЕЙСКОТО РАЗСЛЕДВАНЕ. ПРОТОКОЛИ Органите на досъдебното полицейско производство разполагат с целия арсенал от способи за събиране на доказателствен материал по чл. 116 НПК при разследване-то. Извършването на отделните действия по разследването се отразява в съответни протоколи, които имат характер на писмени доказателствени средства (чл. 84 НПК). Както се вижда от приложенията, протоколът за разпит на уличено лице е обособен в самостоятелна група. Известно е, че при полицейското производство не се съставя постановление за повдигане на обвинение (чл. 409, ал. 1 НПК ). Както вече беше отбелязано, процесуалният субект уличено лице възниква, след като ли-цето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на принуда, освидетелстване, претърсване или изземане.