ЛЮБОВНИ МАГИИ Магия за отвързване на младоженец Ако младоженецът е “завързан”, развързват всички възли в къщата, отключват всички катинари, смъкват колелетата от колата, връзват младоженеца с верига през врата и го развеждат на двора, водят го при врачка за разваляне на магии. Ако е направена магия, тя може да продължи дълго, до година дори. Спасението е отново обратна магия. Врачката, като връзва възли на бял конец, нарича: “Както се връзва конецът, тъй да се завърже устата на (вероятната лоша магьосница). После плюе три пъти през кравайче и го влачи след себе си, като казва: “Както се влачи кравайчето, тъй да излезе дяволът от (името на младоженеца)”. Б. НУ, т. 12, 153. “Магьосницата” кара младоженеца да прескочи процепа на каруцата, връзва му ръцете отзад на възел и го кара сам да се развърже, отваря кратуна (лейка) с думите: “Както се отваря лейката, така да се отвори за мене и (наименование на женски полов орган)”, пикае в нея и я хвърля колкото се може по-далече. Търси се мястото на скритите средства, причинили “връзването”. В крайна сметка магията “имитира”, моделира очаквания оплодителен акт и надеждата е той да се случи наистина. Жената се “отваря”, опложда, усвоява. Магьосницата взема ризата на невестата от първата брачна нощ и я носи на “ляв камък” – камък на воденица, който се върти наляво. Пускат го да се завърти три пъти, невестата я грабва бързо и я облича. Докато се върти ризата, казва: “Да се завърти акълът на тоя, дето е направил магията!” Ако пийне малко от капките, пръснати от ризата, когато пада: “Напратеното вече губи силата си”. Магии за намаляване страстта на младоженеца преди сватбата Някога за младите било абсолютно забранено да бъдат заедно до сватбата. За това самоотвержено се грижели не само родителите на момичето, но и на момчето. Особено майка му. Ако страстта му е силна и неудържима, а страхът на майката – още по-голям, тя правела на сина си магия за отслабване на страстта му. Той трябвало да прескочи три пъти плетено въженце от памук или от вълна от долните си гащи, после го завързвала три пъти, взимала горяща главня от огъня и синът трябвало да я угаси с урина. Накрая и двете вещи се скривали и се пазели до последната вечер преди сватбата, когато с тях трябва да се направи обратното. Сбогуване При смърт на съпруг свалят пръстена му, за да може съпругата да се ожени повторно, и обратното. При спиране с ковчега на кръстопът сменят жеглите на колата на впрегатния добитък. Вярва се, че това дава възможност на останалия жив съпруг да се ожени повторно. От ярема на впрегнатите животни отчупват парченце, което поставят в гроба. По този начин мъжът и жената ще могат да се съберат някога отново. На някои места вдовец не изпраща шествието до гроба (за да се ожени повторно) и майка (ако това е първото й дете). Разделяне на мъж и жена Старите българи вярвали, че смъртта не може да раздели мъж и жена от първо венчило. Дори и след смъртта на единия другият “да повтори”, на оня свят душите на двамата пак ще се съберат, а вторият мъж или жена ще броди самотен или ще се събере с децата си. Но съпруг “там” няма да има. Затова жените пазят венчалните си дрехи и искат да бъдат погребани с тях. За да се срещнат “там”, както някога. Но докато са тук, на Земята, останалите сами от семейството могат да се женят повторно. Преди да го направят обаче, трябва да разкъсат връзката с починалия си съпруг/съпруга. Това може да стане по няколко магически начина. Мъжът отрязва от косата на починалата си жена преди погребението, запазва я за себе си, но не ходи на погребение, не пази траур, продължава да си бръсне брадата. В деня на брак с втора жена вдовецът ходи на гроба на първата, прелива го, някъде излива цял котел с вода, после оставя пред иконостаса в църквата дар (пешкир) и се моли за разрешение. Млад вдовец не седи до края на погребението, бърза да се върне и да хапне преди всички от приготвения паприкаш. Така ще може да се ожени скоро пак. Когато умре млад мъж, не завързват гащите му, за да се омъжи пак овдовялата му жена. Смята се, че с вода, с която са измили ръцете на мъртвец, могат да се правят магии. Най-често това е магия за връзване на младоженци. Затова такава вода се изхвърля далече, на пусто място. Други Магиите за любов са разпръснати повсеместно – в празник и делник, в общи магически ритуали и скрити единични действия, търсещи любов и семейна радост. Народът ни е почитал любовта като божество, наравно с най-важните неща в живота си. И е приемал за голям грях да се разделят двама млади, да се унищожи любовта. Вярвал е, че брак, постигнат чрез магия, не е на добро. Наказание, най-често безбрачие и самота, очакват този, който развали любов, сватба, семейство, донесе скръб и почерни живота някому. Греха ще понесат и децата, и внуците му. Наказание ще има и за “поръчалия” си подобна любов. Замесване на любим в пита “пепелница” Пита “пепелница” е обичана магия за любов сред рупското население в Странджа. Тя се прави в различно време – през “Поганото”, четвъртия ден след Коледа, на Тодоровден, или просто когато момите поискат и решат, че е наложително да го направят. Изпълнява се привечер, срещу празника. Всички продукти за питата, и вещи, които ще участват в ритуала, трябва да бъдат откраднати (вж. “Магическа кражба”). Задължително от “честити” къщи, от “първи” къщи – първо венчило. На места всичко взимат от девет къщи, а от десетата крадат солта. Необходими са: по шепа брашно, сол, пепел, мълчана вода. Други магически вещи са: конопена прежда, климия, крив ключ от външна врата на къща, ръжен, пиростия, няколко шепи пшеница, царевица, ечемик, фасул и други житни растения, съд за вода – бакър, стомна, огледало, пешкир и др. Климии се открадват от къщите на ергени, за да не излизат на другия ден те на работа, да си седят вкъщи и да чакат да бъдат “омагьосани”. В магическия ритуал участват девойки на групи от 3, 6 или 9 заедно с една или повече възрастни жени. Ергените, за които през цялото време става дума, не трябва да се появяват наблизо, за да не се развали магията. Брашното се пресява в обърнато сито. С брашното, солта, мълчаната вода и пепелта замесват малко колаче, “пепелница”. Докато се прави пепелницата, всяка девойка казва на месачката кой иска да й бъде замесен : “Замеси ми (името на любимия)”, изреждат се една след друга и тестото поема магически съкровените думи на всяка. Вълшебната пита става тъждествена с избраните момци. Тя не се дупчи и не се украсява. Слага й се само знак за “лице” и “гръб”. Пече се в жарта от откраднатите климии. Като се опече питата, момите я търкулват една по една по земята към къщата на своя момък и всяка изрича името му. Предизвикват магически късмета си – да се търкаля напред като питата. Всяка се надява, че и любимият й ще върви до нея напред. Ако пепелницата се захлупи, падне по лице, желанието няма да се сбъдне. После питката се разделя между участничките. Хапват по едно парче, друго оставят да сложат под възглавницата си през нощта, трето е за харесвания момък. Сънят тази нощ – послание от света на душите, показва бъдещето. Който дойде в него, той ще бъде на късмета им. Магическото предсказание може да се направи и по друг начин. Три залъка от “пепелницата” се слагат на ъгъл в къщата. Девойката нарича средния на себе си, а двата крайни – на двама момци. Ще се омъжи за този, чийто залък на сутринта е близо до нейния. Ако нарече три залъка – на Господ, пепелта и на себе си, и ги остави на покрива, под керемида, сутринта може да види къде ще се задоми. Ако липсва парчето, наречено на нея, ще отиде надалече. Гаданието може да се направи и по луната или нейни заместители – открадната свещ, кандило. В двора, където са се събрали момичетата, слагат бакър и върху него – две кръстосани климии. Една по една се оглеждат във водата и се опитват да оприличат сенките си на някой момък. Магическо предсказание се прави и чрез “мост”, който е вълшебен път към отвъдното в ритуала. Мостът се “гради” от климия между два камъка, трапчинка, долче. По него, една след друга преминават всички, оглеждат се в огледалото или “сеят” ръж и наричат: “На ти, Боже, дребна ръж, ти ми дай едър мъж!” Ако всяка мома драсне с крадения ключ една черта на земята, засипе я с ечемик и каже: “Сама го ора, с (името) да го жъна”, ще предизвика магическа скорошна съвместна жътва. Билки за любов Билките, които сам Господ докоснал с ръцете си и сложил върху човека да заличи раните, нанесени му от дявола през нощта, носят магията на това божествено докосване. Служат за здраве, но и за любов, като най-важна част и смисъл на здравето и живота. Босилек Ако се напръска партньорът по време на сън с прах от стрит босилек, той няма да изневерява. Бръшлян Клонка от бръшлян носи на младата булка щастие в брака. Бял имел Свещена и магическа билка. През зимата храстчетата остават масленозелени и свежи на върха на дървото, напомнят за пролет и ново раждане. Ако клонка от имел се закачи над леглото на девойка през зимата, тя ще срещне любимия през годината или ще се омъжи за него. Ако мома се накичи с вратика, около нея ще се въртят момците. Вратиката предпазва и от лоша среща. Сади се в градината и се носи през Русалската неделя. Глухарче Ако при далечно пътуване в джобовете или багажа на любимия се сложат кошнички със семенцата на глухарче, той няма и да помисли за изневяра. Същото действие имат и семенцата от копър. Делянка Стрелите самодивски са натрити хубаво с делянка (валериана), та когото стигнат и ранят, тутакси да намрази жена или любима за цял живот. Човекът, който трябва да бъде намразен, се упоява с делянка. Ако се натърка с делянка предмет, който омагьосваният хваща, любимата му ще го намрази. Джинджифил Ако в дома се изгори щипка джинджифил, отношението между двамата ще се подобрят. Жито Ако девойка види първия поникнал клас жито, откъсне го и го сложи до огнището, ще й “идват ергени”. Копър Ако жената си измие лицето и ръцете с отвара от семена от копър, любовното желание на партньора й към нея ще се усили. Същата магия има и запарка от цвят на трендафил и листа от девесил (в равни количества). Киселица Ако рано напролет на любимия човек се подаде клонка с цветове на киселица, любовта му ще стане още по-силна и ще е за цял живот. Комунига (Комунига) Комунигата е разделна билка. Цъфти в синьо по ливадите и високите планински места. Леща Жената събира по едно зърно леща от 40 дюкяна. Вари ги и замесва в хляб, от който дава на мъжа си да яде. Когато меси хляба, нарича: “Както аз се старах да събера 40 зърна от 40 дюкяна, така и мъжът ми да се труди за мене и да ме обича”. Луда тиква С трева, наречена “луда тиква”, се привлича любим. На кръстопът извън селището се пали огън. С лудата тиква в дясна ръка се обикаля огънят и се казва: Както лудее тиквата, така да лудее и той по мене! После тревата се хвърля в огъня и се казва: Както гори тиквата, така да гори и той по мене. И той вече е неин. Любиче Бере се по полетата в тревата или се намира в сеното. Носи се зашито в ленена риза, слага се и в гайтана на момата или се дава на момъка да пие и той я обиква за цял живот. Люляк Люляк и цвят от круша в китката предпазват от лоша среща. Маточина Билка за харесване. Обичник (дупи леб, копитник, милодинче) Ако някой иска да сдобри двама души, трябва да им сложи малко от билката “дули леб” във вода и от тази вода да сипе във водата, с която се къпят. С отвара от обичник се измива омраза. С дясната ръка се полива, с лявата се мие и нарича: Да умием глаза от омраза! Да умием глаза от омраза! Да умием глаза от умраза! С тази вода се поръсват дрехите на мъжа, а ако не е възможно, се излива в двора му. Вярва се, че след това все към момата ще гледа. За обичничето (копитника, милодинче) има поверие, че възбужда чувство на обич. Взимат се два листа, поставят се с лице едно срещу друго и се залепват с мед. Така се поставят под вратата на избраната мома (или момък). Омайниче Казват, че омайничето е цветето, което някога Купидон пронизал със стрелите си, а после го подарил на феите. За да омайват пагубно и да съсипват живота на не един влюбен. Омайничето омайва и хвърля човека в несвястна любов. Наричат го още “старата билка”, сигурно защото е старо като любовната магия. Лекува всичко, също като щастлива любов, и е истински късмет да го откриеш. Расте в нивите между пшеницата и ръжта, а също и в планината. Цъфти в синьо, а като узрее, се среща с осил и без осил. Без осил е по-лошо – омаята му е по-силна и по-отровна. Когато се яде хляб, в който може да е замесено биле омайниче, не бива в никакъв случай да се пие вода (който пийне, замайва му се главата), а ако хлябът е топъл, може до три дни да не мръдне от мястото си. Ако се яде омайниче, човек може да умре или да полудее. Затова направените по този начин магии са рядко срещани. Но ако се носи, омайва мало и голямо. Омайничето се бере рано срещу Гергьовден, когато всичко е тихо и никой не продумва дори. Само ако една дума се отрони, и вълшебната трева не може да се откъсне, казват, че юдите не я дават, държат я здраво и я пазят за себе си. За да откъснат все пак от нея, баячки и врачки – защото преди всичко те я берат – оставят дрехите си надалече, тичат голи към омайничето и после бързо бягат обратно. Омразниче С “омразниче” може да се унищожи омразата и да се предизвика любов. Омразничето се бере на първия горещник и се познава по това, че семката му прилича на човешка глава. Магия с омразниче се прави “срещу сряда, у потайна доба”, “Трябва да го опикаеш, да го фърлиш у огъньо и да речеш: Как гори тая трева, така да гори и той по мене! И така ще стане! Перуника Перуниката е магьосническо цвете. Който момък вземе китка от перуника и я забоде на пояса или шапката си, душата му завинаги остава при тази, която я е носила. Пелин Пелинът е билка за раздяла. Расте див и питомен. Употребява се зелен, но и се суши за зимата. Мома, която не иска да се жени за стар ерген, бере в росна ливада “горчив пелин” и маже с него лицето си, за да не му се хареса. Потайник (каменоломка) Също като обичника поражда чувство на обич. С тази вълшебна трева се правят магии за събиране на двама млади. Отвара от нея, смесена със страшника, се използва и против внезапно появил се, необясним страх.