Тъй ядеше Заратустра Откриването на неизвестно произведение на голям мислител винаги причинява брожение сред интелектуалната общност и кара академиците да започнат да го оглеждат обстойно като под микроскоп. При последното си пътуване до Хайделберг ми се случи да попадна именно на подобно съкровище. Кой би си помислил, че Фридрих Ницше е написал „Книга за диетично хранене?” Разбира се, първоначално автентичността й оспорваха разни заклети скептици, ала мнозинството от онези, които проучиха по-обстойно произведението, единодушно обявиха, че никой друг западен мислител не е установявал толкова много общи точки между възгледите на Платон и на Притикин. По-долу привеждам резюме на същината му с леки намеси от моя страна. Мазнината сама по себе си е вещество, или по-скоро – есенцията на веществото, а в краен случай – вариант на тази есенция. Големият проблем възниква, когато тя започне да се натрупва около талията ви. Зенон от предшествениците на Сократ поддържа тезата, че теглото е илюзорно и че независимо колко яде човек, винаги ще бъде два пъти по-слаб от човек, който никога не прави лицеви опори. Стремежът към идеално тяло винаги е бил характерен за елините и се знае, че в една от недостигналите до наши дни пиеси на Есхил Клитемнестра нарушава клетвата си да не похапва под път и над път, а после пролива горчиви сълзи за това, че вече не се побира в хитона си. На Аристотел му хрумва да постави проблема с телесното тегло в научни рамки и в един от по-ранните фрагменти на своята „Етика” той установява правилото, че обиколката на всеки човек се равнява на дължината на колана му, умножена по числото пи. Това положение на нещата е останало до Средните векове, когато Тома Авински превежда от латински множество рецепти за всякакви кулинарни изкушения, което дава тласък за отварянето на първите барове за стриди въпреки негодуванието на църквата, която по онова време все още смятала чревоугодничеството за смъртен грях. Всъщност по каноните на онова време сандвичите въплъщавали върха на разпътството. Затова папата препоръчвал хората да не посягат към тях поне до началото на Реформацията. Религиозната живопис през четиринайсети век изобилства от образи на прокълнати и осъдени на мъки адови дебелаци, които в пъкъла се гърчат пред панички с кисело мляко или зелена салатка. Като особено жестоки и изобретателни в това отношение се проявяват испанците и ако хванели някой нещастник да се тъпче безразборно, той рискувал да си има сериозни недоразумения с Инквизицията. Нито един философ не успява да разреши проблема с разнобоя между чувството за грях и вина, от една страна, и телесното тегло, от друга, докато Декарт не поставя разграничение между духа и тялото, с което дава възможност на тялото да се тъпче с каквото му попадне, докато духът си казва: „Какво ли общо имам аз с това?” Големият въпрос на философията си остава следният: ако животът е безсмислен, тогава как въобще може да бъде вкаран в научни рамки? Пръв Лайбниц лансира тезата, че тлъстината се състои от монади. Той се подлагал на какви ли не диети и упражнения, но никога не се отървал от монадите си, поне не и от онези, които се били натрупали по бедрата му. Що се отнася до Спиноза, той се хранел оскъдно, защото вярвал, че Господ е във всяко нещо и при това положение как можел да сложи спокойно горчица в хотдога си и да го заръфа, след като знаел, че в него е частица от Всевишния? Има ли взаимовръзка между здравословния хранителен режим и творческия гений? Достатъчно е да погледнем какво е нагъвал композиторът Ричард Вагнер – печени пилета, пържени картофи, топено сирене и по някоя и друга пица. И колкото по-лаком бил, толкова по-наситена ставала музиката му. Съпругата му Козима също си я е бивало по отношение на яденето, но поне е правела джогинг ежедневно. В една сцена от „Пръстена на нибелунгите” Зигфрид сяда на трапезата на рейнските девици и по героичен начин поглъща цял вол, двайсет пилета и седем-осем пити кашкавал и ги полива с петнайсет бъчонки бира. Да, но ако някой от нас се опита да направи поне приблизително същото, как ще плати сметката, а? Поради тази причина, а и поради стремежа да удължим поне с малко земния си път ние се храним далеч по-скромно. Дори когато след леката вечеря с нискокалорична салата изведнъж ни се отвори апетит за нещо по-съществено, пак нямаме шанс да преядем, защото кухните на повечето ресторанти, кой знае защо, приключват работа в десет. За Шопенхауер екзистенциалната катастрофа се състои не толкова в яденето, колкото в дъвченето. Той се обявява против безцелното похапване на фъстъци или чипс, докато се занимавате с друга дейност. Това води, твърди той, до лошо храносмилане, а и до посипване на трохи къде ли не като воля и проявление. Кант подхвърля тезата, че ако всички ядем едно и също, ще бъдем в унисон със световния морален императив. В този дух един мой познат, който, като е някъде на гости и го попитат какво иска да яде, неизменно отговаря: „Онова, от което има най-много”. „Поръчвай така, сякаш поръчваш за всички хора по света”, съветва Кант. Добре, но ако съседът по трапеза не обича гуакамоле? Така или иначе, няма морални или неморални храни, като изключим, разбира се, рохко сварените яйца! * * * Нека обобщим: като оставим настрана ценностните гастрономически приноси на книгите „Отвъд доброто и злото” и „Волята за власт”, трябва да признаем, че пръв насища хранителните остатъци с разностранни политически внушения Хегел. Особена роля в това отношение играе тезата му за абсорбцията на отрицанието – поглъщай онова, което отричаш. Някои кулинарни препоръки на Спиноза може да бъдат използвани и от атеисти, и от агностици, докато една малко известна рецепта на Хобс за печени ребърца си остава интелектуален ребус поради наличието на голяма доза релативизъм у нея. Основното в „Книга за диетичното хранене” на Ницше е заключението му, че човек е това, което яде. Явно е заимстването от източната философия, което въобще не може да се каже за „Трактат за скорбялата” на Кант, който се движи строго в руслото на западната мисъл. Закуска Портокалов сок 2 резенчета бекон Шепа печени миди Тост Билков чай Тук с бекона и мидите Ницше явно прави умишлен интелектуален реверанс към не-вегетарианците, които обикновено при самата мисъл да погълнат нещо, несъдържащо белтъчини, изпадат в когнитивен шок и метафизична тревожност. А най-вече след обявяването на смъртта на Бог те са вече готови да ядат всичко, дори и крила от биволи. Обяд Чиния спагети с домати и босилек Бял хляб Картофено пюре Торта Волевите хора винаги се стремят към силни храни с много подправки и тежки сосове, докато слабоволевите се залъгват с разни кълнове и зеленяци, убедени, че страданията им ще бъдат възнаградени в отвъдния живот, където лъчезарни ангели ще ги замерват с пържоли още от райските двери. Ала по този начин те придават неоправдано аксиоматичен характер на една слабо вероятна хипотеза. Вечеря Стек или наденици Мусака Стриди Торта гараш или парфе, а може и двете Това е вече храната на въжделения от Ницше Свръхчовек. Нека онези, които живеят непрекъснато загрижени за нивото на холестерола в кръвта си, да продължават да пасат растителностите, препоръчвани им от диетолога или от пастора. Затова пък Свръхчовекът знае, че силното месо, за препоръчване по-тлъстичко – било то готвено, печено, или пържено, и за десерт многоетажна сметанова торта са храната, която и самият Дионисий би ял, ако не страдаше от рефлукс. Афоризми Диетичното хранене, погледнато в светлината на епистемологията, има твърде спорна стойност. Ако всичко съществува единствено в ума ми, това означава, че мога не само да си поръчвам каквото пожелая, но и че обслужването ще бъде безупречно. Човекът е единственото същество, което прибягва до услугите на сервитьор. Изненадващ обрат по делото „Дисни” Делото, което компанията „Уолт Дисни” води срещу бившия си изпълнителен директор Майкъл Оувиц за неправомерно изплатен акционерен дял, днес претърпя изненадващ обрат заради свидетелските показания на един неочакван свидетел, призован от защитата на ответника. По-долу е стенографиран разпитът на свидетеля, проведен от адвоката на развлекателния гигант. С „А” са означени думите на адвоката и съответно със „С” – на свидетеля. А. Нека свидетелят каже името си за протокола. С. Мики Маус. А. Моля, съобщете на съда професията си. С. Анимационен гризач. А. Били ли сте в приятелски отношения с Майкъл Айснър? С. Не бих ги нарекъл чак приятелски. На няколко пъти вечеряхме заедно. Веднъж той и съпругата му поканиха Мини и мен на вечеря у дома им. А. Говорили ли сте с него по делови въпроси? С. Присъствах на една делова закуска с участието на господин Айснър, Рой Дисни, Плуто и Гуфи. А. Къде се състоя тази закуска? С. В хотел „Бевърли Хилс”. А. Имаше ли и други свидетели? С. По едно време Стивън Спилбърг се спря до масата ни, за да ни поздрави. А, да... мина и Патокът Дафи. А. Познавате ли се с Патока Дафи? С. О, да, запознахме се на една вечеря у Сю Менджърс и станахме в известна степен приятели. А. Доколкото ми е известно, господин Айснър не е одобрявал това ваше приятелство... С. На няколко пъти имахме спречквания по този въпрос. А. Какво стана в края на краищата? С. Спрях да се виждам с Дафи, когато той се присъедини към сциентолозите. А. Нека се върнем към въпросната закуска. Помните ли какво бе обсъждано на нея? С. Господин Айснър каза, че замисля да наеме при нас Майкъл Оувиц. А. Вие как възприехте това? С. Бях само изненадан, но Плуто като че ли изпадна в униние. А. Защо униние? С. Защото Оувиц бе в много по-близки отношения с Гуфи и на Плуто му се струваше, че заради това ще му рязнат от екранното време. А. Значи сте били в течение на „по-специалните взаимоотношения” между господин Оувиц и Гуфи? С. Знаех, че по едно време Оувиц се е увъртал около Гуфи и даже, ако не се лъжа, че двамата заедно са наемали някаква къща в Аспън. А. След това станали ли са още по-близки? С. Оувиц е станал гарант на Гуфи, когато са го арестували в Малибу. А. Вярно ли е, че Гуфи е имал проблем с наркотиците? С. Беше пристрастен към „Перкодан”. А. Колко време продължи тази му зависимост? С. Гуфи започна да взема обезболяващи, след като в една от сериите го накараха да скочи от Емпайър Стейт Билдинг уловен само за пробито сомбреро, вместо да му нарисуват парашут. Горкичкият, едва не си счупи гръбнака.... А. И? С. Господин Оувиц уреди приемането на Гуфи в лечебния център „Форд”. А. Споделихте ли с господин Айснър опасенията си във връзка с намерението му да назначи Оувиц? С. Не, споделих ги само с Мини. Бяхме единодушни, че рано или късно ще възникне конфликт. А. Изказахте ли съображенията си пред още някого освен пред съпругата си? С. Не мога точно да си спомня... А, да – пред Джимини Крикет, нали го знаете, щуреца от Пинокио, на едно парти у Барбра Стрейзънд. А. И стигнахте ли до някакво заключение? С. Той рече, че Доналд Дък би трябвало да каже на Айснър от какво се бои, защото Айснър винаги се вслушваше в онова, което му казваше Патокът. Дори твърдеше, че Доналд е един от най-дълбокомислените патоци, които е срещал. Двамата прекарваха доста време заедно в езерцето на Доналд. А. Двустранна ли беше симпатията между тях? С. О, да. Когато патицата Дейзи го напусна, Доналд половин година живя в дома на господин Айснър. Беше й изневерил със свинята Петуния, дето беше гадже на прасенцето Порки. В „Дисни” не се гледаше с добро око на връзки със създания от конкурентни студиа, но Айснър погледна през пръсти на случая с Доналд, което разстрои акционерите. А. Това ли е именно случаят, за който говорите в писмените си показания? С. Макар и спомените ми оттогава да са поизбледнели, мисля, че Доналд се запозна с Петуния в дома на Джефри Каценбърг. А. Вие присъствахте ли? С. Да. Там бяха също Том Круз, Том Хенкс, Джак Никълсън, а и ако не се лъжа – Шон Пен, Уайли Койот... А. А Том и Джери? С. Не. През въпросния уикенд те бяха в сутрешния блок. А. Шест месеца по-късно Каценбърг и Айснър започнаха да се съдят. Помните ли подробности? С. Ами да, мисля че беше във връзка с предложението на Айснър да даде на Бъгс Бъни дялово участие, ако дойде да работи за „Дисни”. А. И как реагира на това известният заек? С. Отказа. Под предлог, че вече си бил взел едногодишен отпуск, за да пише роман. А. Да се върнем на партито. Помните ли какво стана там после? С. Да. Доналд Дък се напи и започна да сваля Никол Кидман. Получи се малко неудобна ситуация, защото по това време тя все още беше омъжена за Том Круз. Доналд бе враждебно настроен към Том, който му измъкваше всички въжделени роли изпод носа. Спомням си, че Айснър изведе Доналд навън, за да го поуспокои. А. И по-нататък? С. В двора на Каценбърг Доналд срещна Петуния, тя му смигна и колко му трябваше на горкия Паток – веднага хлътна по нея. Доналд трудно сдържаше гнева си и от години вземаше „Прозак”, защото беше убеден, че кариерата му е провалена и че скоро ще се наложи да мине на кантонско меню. Въпреки съвета на Айснър Доналд започна тайно да се среща с момичето на Порки. А. Имате ли някаква представа, колко време продължи тази връзка? С. Около година. После Петуния каза на Доналд, че не може да продължи да се вижда с него, защото се била влюбила в Уорън Бийти, а и той в нея. Ако си спомняте, Уорън я заведе на филмовия фестивал в Кан. А. А Дейзи ли заряза Доналд? С. Да. И тогава Айснър го покани да живее в дома му. След половин година цупене Дейзи прости на Доналд и си го прибра, но с условието всеки да си има свой живот. А. Тъй, а някой въобще каза ли на Айснър, че назначаването на Оувиц може да се окаже пагубна идея? С. Вечерта на наградите „Оскар” споделих опасенията си с Пинокио, но той не пожела да се намесва в тази работа. А. Излиза, че нито Пинокио, нито който и да било друг е предупредил Айснър да не назначава Оувиц, защото едва ли ще успеят да се сработят? С. Май така излиза. А. И когато работата не потръгна, Оувиц напусна с акции за 140 милиона? Не му ли беше неудобно, не го ли беше срам поне малко? С. Знам само че Джимини Крикет непрекъснато повтаряше в ухото на Оувиц да се вслушва единствено в гласа на съвестта си. А. И? С. Останалото вече е история. А. Така е. Станалото – станало. Ах, тези луди зъболекари! Уверявам ви, че след двайсет години работа в отдел „Убийства” на нюйоркското главно полицейско управление съм виждал какво ли не. Като например оня уолстрийтски брокер, дето беше накълцал колегата си на тънки жулиени, затова че в най-важния миг бе проявил глупостта да смени с дистанционното канала за новините от фондовата борса. Или пък случая с огорчения и от живота, и от Бога равин, който си беше посипал брадата с антракс, за да го вдишва методично и така да постигне достатъчно бавна и мъчителна смърт. Тъй че, когато научих за открития на „Ривърсайд Драйв” и Осемдесет и трета труп без следи от куршуми, удари, отрова или каквото и да било насилие, не се отплеснах в някакви мистични заключения, а трезво и практично приписах въпросната смърт на тленната ни предопределеност, за която Шекспир споменава тук-там, пък и не само той. Обаче когато два дни по-късно в Сохо се появи друг покойник с подобни симптоми, а после и трети в Сентрал Парк, глътнах шепа „Декседрин” и казах на жена си, че ми предстои малко работа. – Странно – изломоти в коментар партньорът ми Майк Суини, докато ограждаше с обичайната жълта лента района на местопрестъплението. Майк дотолкова прилича на мечка гризли, че веднъж от зоологическата градина му предложиха срещу щедро заплащане да замести известно време починалата женска, тъй като мечокът направо се бил поболял от мъка. Майк панически отказа. – Таблоидите гърмят, че си имаме работа със сериен убиец – продължи той. – А от синдиката на серийните убийци протестират, че не можело при всеки три-четири сходни кирливи трупчета първо тях да виним. Даже са представили петиция в парламента законово да се вдигне мизата на шест. – Спокойно, Майк, ще разнищя този случай до конец! Знаеш, че няма да се оставя да ме правят на луд. Кой тикна в пандиза Астролога, а? – имах предвид серийния убиец отпреди няколко години, който се промъкваше иззад всеки, дръзнал да пее тиролски песни на публично място, и му размазваше главата с астрологически наръчник. Не беше лесно да пипна тоя маниак, защото на всичко отгоре се радваше и на обществена симпатия. Заръчах на Майк да ми съобщи, ако случайно открие следи от сексуално насилие, и отпраших към моргата, за да разбера от криминалния патолог Сам Догстатър, дали пък си нямаме работа с някоя тайнствена отрова. Със Сам се знаехме от младини, когато той прохождаше в професията и срещу жълти стотинки се занимаваше с черната работа да прави аутопсии на жертви на сицилианска вендета. – Отначало си рекох – заразяснява ми Сам, – че може да са убити с някоя микроскопична стреличка. Макар че, ако е така, работата ти доста се усложнява. И сам знаеш, че половин Ню Йорк вече е въоръжен със сарбакани – за тях не се иска разрешително, пък и може да се правят с подръчни средства. Как тогава да заловиш престъпника? Предложих хипотезата за оная екзотична разновидност на мухоморката, която убива, без да оставя следи, но Сам веднага я отхвърли: – Един-единствен диетичен магазин продаваше тези гъбки, но ги забраниха, понеже стана ясно, че всъщност са синтетично менте. Благодарих на Сам и се обадих на Лу Уотсън, който възбудено ми съобщи, че в лабораторията вече имали на разположение един косъм и една перука. За съжаление малко по-късно се оказа, че косъмът бе от главата на осемгодишно момче, а перуката – на мъж с непоклатимо алиби: цяла нощ бе стоял вторачен в пилона на известен стриптийз бар. Върнах се в управлението да помоля за съвет моя наставник в професията Бен Роджърс, разрешил навремето случая с масовата сеч в ресторанта на костюмарите, където маскиран мъж бе разстрелял всички обядващи юпита, а после ги бе поръсил с настърган лимон и свежа мента. Бен веднага надуши дирята – свежата мента през тоя сезон беше кът и дори хлапетата щяха да се сетят да я проследят по фабричния номер. – Кажи ми нещо за жертвите – помолих го. – Имали ли са врагове? – И още как! – отвърна Бен. – Но се установи, че по това време всичките им душмани са отмаряли заедно в Палм Бийч. Тъкмо се бях разделил с Бен, за да хапна мимоходом, когато ми съобщиха, че още един съвсем топъл мъртвец е цъфнал на Седемдесет и втора улица. Този път жертвата се оказа Рики Уиймс – млад актьор, нашумял с ролята си на бунтар от сапунения сериал „Когато бенката ми потъмнее”. Този път обаче имахме свидетел – Уонда Бушкин, която до неотдавна нощувала в щайга от банани в долната част на Ийст Сайд, а отскоро била новодомка в просторен кашон на „Парк Авеню”. Отначало се опасявала, че тукашният домсъвет на клошарите няма да я приеме радушно, но когато доказала, че дневният й приход от просия надхвърля четири долара и трийсет цента, била настанена с всички привилегии. Та през въпросната нощ тази Бушкин не могла да заспи и видяла как шофьорът червен „Хамър” изхвърлил от багажника въпросния труп и с пълна газ се омел. В началото тя отказваше да опише заподозрения, защото последния път, когато съдействала на полицията, се оказало, че свидетелства срещу годеника си. Женихът, възмутен от предателството, тутакси й върнал годежния пръстен. Все пак накрая склони и обрисува шофьора пред полицейския портретист Хауърд Инчкейп, който обаче тъкмо в тоя миг осъзна, че е роден за по-велики дела от това да рисува по словесни описания и че било крайно време да се захване с академична живопис. Опитах се да го вразумя, ала Инчкейп бе непоклатим и тъкмо тогава се сетих за ясновидеца, когото наричахме Би Зигмунд. Самият той не помнеше истинското си име, нито кой е и откъде е. Знаеше само, че е австриец и че е загубил паметта си след злощастно корабокрушение, за което обаче бил компенсиран свише с пророчески дарби. Бях го използвал веднъж при издирването на сериен удушвач на котки. За моя безкрайна изненада Би Зигмунд посочи рецидивиста измежду стотината заподозрени, без да се броят невръстните садистчета от квартала. И сега го наблюдавах как обикаля около тялото на последната жертва, докато не изпадна в нещо като транс. Очите му се разшириха и той започна да говори, а гласът, който прозвуча от устата му, беше досущ като на Тоширо Мифуне. Би Зигмунд ми разкри, че мъжът, когото търся, редовно ползва аналгин и бърка с нещо като бормашина в човешки зъби. За повече детайли от професията на убиеца обаче щяла да му трябва дъска за спиритични сеанси. Не се наложи да му търся, защото съм си досетлив по рождение. Бързо установих, че местата, където бяха захвърлени жертвите, описват почти идеален кръг около стоматологичния кабинет на доктор Пол У. Пинчък. И след като се анестезирах с четири пръста „Джони Уокър”, изстъргах с ловджийски нож амалгамата на долния си седми вляво и още на следната утрин вече седях с широко отворена уста на зъболекарския стол пред доктор Пинчък. – Няма да отнеме много време – каза ми той. – А ако пък сте по-свободен, бих оправил и съседния кътник. Изненадан съм, че още не ви е създал проблеми. Тъй или иначе, няма какво да изпуснете навън. Какъв мрачен ден, а? Този април постави рекорд по дъждовност. Сигурно е свързано с глобалното затопляне. Защото хората злоупотребяват с климатиците. У дома с жена ми спим на отворени прозорци и в най-топлото време. По този начин поддържаме метаболизма си в добро състояние. Телата ни си пасват добре. Много внимаваме какво ядем. Никакво тлъсто месо, по-малко млечни продукти. Освен това редовно спортуваме. Аз обичам механичната пътека за бягане, а жена ми предпочита шведската стена. Иначе и двамата много си падаме по плуването. Имаме къща в Сагапонак. С Мириам, така се казва жена ми, ходим там всеки уикенд от април до ноември. Много ни харесва там. Кеф ти – общуваш със селяните, кеф ти – усамотяваш се... Аз лично предпочитам да ми е тихо, а жена ми си гледа тенджерите. А, имаме си и виличка в Тапан, на половин час път е по магистрала Е-95. Плажът е изключителен. Наскоро подновихме покрива. Сума ти пари ми струваше. Тези строителни предприемачи не се шегуват. Но в края на краищата то си е като всяко друго нещо – получаваш толкова, колкото си платил. Казал съм и на децата, че няма нищо гратис в този живот. Няма безплатен обяд. Имаме си три момчета. Едното от тях – Сет, става на тринайсет през юли, тогава ще му правим и бар мицва... И тук той внезапно силно натисна жужащата си бормашинка, пробивайки зъбния емайл, за да я забие директно в нерва с явната амбиция да продължи с още по-дълбок сондаж. Чудовищна болка раздра цялото ми тяло и същевременно с това ме омаломощи. Разбрах, че съм в беда, когато животът ми започна да преминава като филмова лента пред очите ми, а в спускащата се пред тях мъгла се появи покойният ми баща, който ме гледаше тревожно. Четири дни по-късно се събудих в интензивното отделение на Колумбийската болница. – Слава Богу, че имаш железен организъм – усмихна се Майк Суийни, приведен над мен. – Какво стана? – простенах аз. – Имаш късмет – отвърна Майк. – Точно когато си загубил съзнание, някаква си госпожа Фей Ноузуърти нахлула по спешност в кабинета на Пинчък, защото неволно била глътнала временните си зъбни протези. Та като те видяла да колабираш, се разпищяла, Пинчък се паникьосал и хукнал да бяга. За щастие отрядът ни за бързо реагиране пристигна навреме и го сгащи. – Странното е, че той си изглеждаше съвсем нормален зъболекар. В началото работеше над зъба ми и бъбреше най-обикновени житейски неща... – Сега си почини – отвърна Майк с усмивка, не по-малко загадъчна от усмивката на Мона Лиза. – Ще ти обясня всичко, когато се изправиш на крака. По-късно се оказа, че Пинчък имал зад гърба си досие с дебелината на „Война и мир”, в което се описвали садистичните му изстъпления. За да избегне правосъдието, той периодично се местел от щат на щат. Именно неговият живот и практика залегнаха в сценария на хитовия филм за Лудия зъболекар. Освен това след този случай се гласува поправка в закона за стоматолозите, според която всеки практикуващ, който тормози пациента си с други словоизлияния освен „Отворете устата” или „Изплюйте”, се наказва с отнемане на дипломата.