Джеймс Фенимор Купър (1789–1851) е написал още четири романа, в които се появява Ястребово око: “Ловецът на елени”, “Следотърсачът” (или “Скаутът”), “Пионери” и “Прерията”. Самият Купър също е живял в областта, която така майсторски описва. Той бил още малко момче, когато баща му, който бил съдия, основава Купърстаун (градчето Купър) в щата Ню Йорк. Тогава тази провинция вече била безопасна и Джеймс израснал в богат и охолен дом. Посещавал е Йеилския университет, служил е във флота на Съединените щати, после се оженил и установил в провинцията. Говори се, че когато бил на тридесетгодишна възраст и прочел един английски роман, го захвърлил на земята и казал: “Аз самият бих могъл да напиша по-хубава книга!”. Съпругата го насърчила да го направи и в резултат на това се появил първият му роман “Предпазна мярка”.
Така започнала плодотворната му творческа дейност, през която Купър написал петдесет съчинения в областта на художествената проза и социалната критика. Изобилните му произведения имали и недостатъци, които накарали Марк Твен веднъж ядосано да заяви, че Купър нарушава “осемнадесет” от “деветнадесетте закона, на които се подчинява литературното изкуство”. Това обаче не попречило на Виктор Юго да го похвали като “необикновен, рядък талант... един от моите учители”. Най-известният образ, който присъства в историите, е Нати – бял човек, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око. В героя са вплетени черти на реално съществувала личност – Даниел Бун, един от първите пионери в заселването на Дивия запад. Цялата поредица романи за Нати включва още “Ловецът на елени”, “Последният мохикан”, “Следотърсачът” и “Прерията”.
Но независимо от противоречивите оценки, които предизвиква, мястото на Купър в американската литература е сигурно.