Правосъдният министър от времето на Борис ІІІ Васил Митаков хвърля сензационна светлина върху обществено-политическия живот в България непосредствено преди и веднага след избухването на Втората световна война. Изтъкнатият ни юрист е стенографирал впечатленията и преживяванията си в таен дневник, който обхваща не само периода, в които е бил в изпълнителната власт (в двата кабинета на Георги Кьосеиванов 1938–1939 и 1939–1940 г. и в този на проф. Богдан Филов 1940–1942 г.), но и годините до февруари 1945, когато е екзекутиран от Народния съд. “Дневникът на Митаков” (издание на “Труд”) съдържа разшифрованите стенограми, тайните записки и автобиографията на този забележителен българин. Оказва се, че архивът на правосъдния ни министър, запазен от съпругата му и предоставен за печат от дъщеря му Лиляна Михайлова–Митакова, е безценен документ за някои от най-драматичните моменти в историята на България. Във фокуса на записките са задкулисните борби около съставянето на правителството на проф. Богдан Филов, нелегалната съпротива, въвличането на България във Втората световна война, разстрелите на антифашисти, борбите за спасяването на българските евреи, а също и много други събития, оставили траен отпечатък в историята на страната ни. Митаков отбелязва и коментира някои твърде любопитни страни от характерите и поведението на най-изтъкнатите обществени фигури от онова време. Естествено, част от възгледите му са доста спорни, особено онези, свързани с тъй наречения “Еврейски въпрос”, но така или иначе, такава е гледната точка на автора. “Дневникът на Митаков” е изключително стойностен документ за едно смутно за България време, а субективният му характер само допринася за по-непосредственото представяне на размирния 20 в.