Деца,
Вие обичате да четете, нали? Желаете ли да попаднете в приказен свят, да се срещнете с интересни герои, да тръгнете по вълшебните пътеки на художествените произведения?
“Пъстроцветни странички” е сборник от приказки, разкази, стихотворения, откъси от повести и романи от наши и чужди писатели. Тази книжка ще отвори за вас непознати и интересни странички, за да ви запознае с нови герои, да ви помогне по-добре да четете, да ви даде нови знания за света, който ви заобикаля.
И докато четете, “Пъстроцветни странички” ще ви преведе през годишните времена: от есента, началото на учебната година, по пързалките на зимата, по цветните пътеки на пролетта, към веселите игри на лятото – любимото време на всички вас.
Пожелаваме ви приятни часове с “Пъстроцветни странички”!

От съставителите


ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО!
Елисавета Багряна

Обичам те, родино, пролет
под накита зелен
и с първите цветя, наболи
през първи слънчев ден.

Обичам те, когато лято
житата позлати
и жетва закипи в полята,
и морно дишаш ти.

Обичам те, когато есен
под бистър небосвод
събира плодовете с песен
работният народ.

Обичам те и зиме – бяла,
с дълбоки снегове,
когато пак си разцъфтяла,
но в снежни цветове,

когато, тиха и безбрежна,
до своето сърце
затопляш с майчината нежност
най-малкото зрънце.

Обичам те, родино моя, 
и всеки ден и час
готов съм свободата твоя
да браня вярно аз!

ПЛАХО ЕСЕНТА ПРИСТЪПВА

ЕСЕН ПЛОДОВИТА
Димитър Спасов

Идва есен плодовита,
с кошничка от повет свита.
В кошничката е набрала:
жълти дюли, крушка зряла,
сочни ябълки червенки,
грозде, праскови и дренки.
Щом измийте плодовете,
яжте колкото си щете.

ИДЕ ЕСЕН
Димитър Спасов

Грабна лятото торбичка
пълна с песни, със игри
и през китната горичка
кой го знай къде се скри?

Плахо есента пристъпи
във леса стаен и глух.
Сред тревичките напъпил
цъфна син кърпикожух.

Седнало на бука стара,
мрежа паяче плете.
Свел главица над буквара,
Зайко нов урок чете.

Мечо вече се прозява,
но си дума: - Потърпи!
Сняг ли завали – тогава
може сладко да се спи.

Опитайте се да нарисувате описаната от поетите есен в прочетените стихотворения. С какви цветове ще си послужите?


БАБА МЕЦА И ЗАЮ БАЮ
Ран Босилек

Нарамила Баба Меца торба с круши. Тръгнала из гората. Срещнал я Гарванчо.
Къде, Мецо?
 - При човека.
 - Защо ти е потрябвал?
 - Да ми бави мечетата, когато ходя из гората.
 - Какво ще му дадеш?
 - Тия круши в торбата.
 - Дай на мене само три крушки, Бабо Мецо, и ще ти пазя мечетата.
 - Умееш ли да ги заиграваш, да им пееш?
 - Умея, как да не умея. Ей така: Га-га-а. Га-га-а! - загракал Гарванът.
 - Не ставаш за тая работа – рекла мечката и отминала.
 Срещнало я магарето
 - Къде, Мецо?
 - При човека. Ще го викам да ми бави мечетата.
 - Какво ще му дадеш?
 - Торба круши.
 - Дай на мене три круши. Ще ти свърша работа. Не ти трябва човекът!
 - Знаеш ли да заиграваш малки мечета? Умееш ли да им пееш?
 - Как да не умея, Мецо. От мене по-гласовит певец няма: ”АА-аа-аик! - заревало магарето.
 Мечката си затулила ушите. Отминала.
 Срещнал я Заю Баю.
 - Къде, Мецо?
 - При човека. Диря го да ми гледа мечетата, кога отивам в гората.
 - Какво ще му дадеш? 
 - Торба круши.
 - Дай ги на мене. Аз по-добре ще ти пазя мечетата.
 - Можеш ли?
 - Как да не мога? И хората все мене търсят да им заигравам децата .
 - Умееш ли?
 - Аз ако не умея, кой ще умее! Ти ще идеш в гората. Ще остана с малките мечета. Па като им заприказвам: ”Ох, мили батьови меченца! Мирничко стойте! Не се борете! Не се хапете! Ще се върне майка ви от гората. Ще ви донесе медни питки и сочни ягоди. Вий ще ядете. Тя ще ви милва по главичките, по гръбчетата, по лапичките! И ще ви дума: ”Ох, мамините, ох, миличките!”
Зарадвала се Баба Меца и рекла :
 - Жив да си ми, Зайо Байо! От кога търся такъв бавач като тебе. И тя го завела в мечата дупка.
На сутринта отишла в гората. Останал Заю Баю при мечетата.
 - Мечета! – викнал Заю. – Скоро навън! Да ви науча да прескачате!
Излезли на полянката при малкото блато.
 - Мечета! Вижте как ще прескочи бате ви Заю!
И Заю прескочил една кална локва.
 - Мечета! Хайде сега вие прескочете! Едно, две! Което прескочи най-добре, мед и круши ще яде!
Скочило първото мече и цоп – в локвата. Скочило второто – пак в локвата. Скочило третото – цамбурнало и то при другите. Окъпали се и трите в тинята.
 - Мечета! Наредете се едно подир друго! Към дупката тръгнете! За шетане и ядене се пригответе! Едно, две, едно, две! Който крачи най-добре, той най-много ще яде.
Влезли в дупката. Изяли крушите. Скочили в кацата с меда. Разровили огнището. Търкулнали се в сухата шума. Заприличали на таралежи.
Върнала се мечката. Хванала се за главата.
 - А бре, синковци! Кой ви изкаля като малачета?
 - Наш бате Заю.
 - Кой ви окъпа в медената каца?
 - Бате ни Заю
 - Кой ви направи на таралежи?
 - Пак бате Заю.
 - Тъй ли? Чакай, Зайо, ще те науча аз теб!
Ала де го Зая?
Хукнала мечката да го гони.
Той бяга, тя го гони, той бяга, тя го гони. Минал Заю край един дървар. Извикал му:
 - Не ме гледай, като тичам!. Мечката ме гони. Аз нарочно я подмамих. Да си остави мечетата. Иди в мечата дупка край блатото! Там има пълно гърне с мед.
 - Добре, добре, Зайо!
И дърварят отишъл в мечата дупка да вземе меда. 
Тича Заю. И Меца подире му.
 - Стига ме гони, Бабо Мецо, ами се върни в дупката се! Не видя ли дърваря? Отиде да ти вземе медеца.
Върнала се Баба Меца. 
А Заю пак тича, не спира.
Насреща му Кумчо Вълчо.
 - Тичай Вълчо, че дърварят остави кобила с малко конче. Тичай да грабнеш кончето!
 - Жив да си ми Зайо Байо!
А Заю все тича. Среща го Кума Лиса.
 - Тичай Лисо у Вълчо ви! Има гърне с прясна риба. А той сега не е вкъщи.
 - Здрав да си ми Зайо Байо. 
И пак тича Заю Баю. Среща Ежка.
 - Тичай, Ежко, у Лисини. Има паница сметана.
 - Жив и здрав да си ми, Зайо Байо!
А Заю пак тича.
Насреща му герест Петлю.
 - Тичай, Петльо, у Ежко ви! Житни зрънца ще намериш. Ежко сега не е в къщи.
 - Жив да си ми, Зайо Байо.
И пак тича Заю Баю. Среща Вятърка и вика:
 - Духай, Ветре! Дигни Петльовия кокошарник! Отнеси му полозите! Разпръсни му кокошките!
Духнал Вятърко, вдигнал кокошарника, отнесъл полозите, прокудил кокошките.
А Баба Меца, като се върнала в дупката, видяла, че няма медеца, и тръгнала да гони дърваря.
Дърварят се върнал с меда при кобилката. Видял,че няма кончето, и се втурнал подир Кумча Вълча
Кумчо Вълчо се върнал с кончето, но разбрал, че останал без рибица. Хукнал да гони Кума Лиса.
Кума Лиса се върнала с рибицата. Но видяла, че Ежко е грабнал сметаната. И хукнала да го гони.Върнал се Ежко със сметаната. Ала разбрал, че Петлю му изкълвал житото и се втурнал да го гони.
Върнал се Петлю с пълна гуша. Но що да види? Вятърко вдигнал кокошарника, отнесъл полозите, прокудил кокошките.
Хвръкнал Петльо при Вятърка.
 - Ветре, защо ми направи тая пакост нечувана?
-	Защото изкълва житото на Ежка. Пък Ежко грабна сметаната на Кума Лиса. А тя отнесе рибицата на Кумча Вълча. Той пък грабна кончето на дърваря. А дърварят отмъкна медеца на Баба Меца. 
И още по-силно зафучал Вятърът. Вдигнала се буря и завъртяла Баба Меца и дърваря, Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Ежко Бежко и петела.
Гледал Заю, гледал, па прихнал да се смее. И тъй силно се разсмял, че от смях му се пукнала горната устна.
Оттогава до ден днешен, Заю ходи с цепната устна.

Определете с една дума най-важното качество в характера на Зайо.