Първа глава

Защо диабетът е от значение за вас

Той е първата световна епидемия на ХХ в. Взривът на диабета започна през 30-те години и от 60-те години насам продължава да се засилва. Броят на хората с диабет нараства навсякъде, но най-вече в развитите западни страни. 
Една от причините за увеличения брой на диабетиците е, че в наши дни хората, при които болестта се развива в детството или в млада възраст, вече не умират млади. За това се погрижиха инсулинът и съвременните познания за заболяването. Все пак главната причина за нарастването на броя им е появата на нови случаи, най-вече при хора над 40-годишна възраст. Във Великобритания диагноза диабет се поставя на 60 000 души годишно, а общият брой на хората с диабет вече възлиза на 750 000 и продължава да нараства. Тези хора имат диабет и знаят това, но не по-малък е броят и на онези, които имат диабет, без да знаят. На първите им е известно какво да правят, за да останат здрави, докато тези, които не знаят че имат заболяването, определно са в опасност.
Захарният диабет в България следва световните тенденции. През 1985 г. със захарен диабет са били 1,01% от населението, а през 1999 г. – 2,07%, т. е. за 15 години броят на диабетиците в България се е удвоил. 
Когато не е открито, това заболяване може тайно да подкопава здравето ви в продължение на години и да се изяви едва след като нанесе сериозни поражения. Например диабетът е най-честата причина за слепотата сред хората под 65-годишна възраст във Великобритания и САЩ. Той може да предизвика и високо кръвно налягане, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност; ампутация на крайник, бъбречни проблеми... Увреждането на нервите може да доведе до болки, слабост в крайниците, както и до импотентност. При жените могат да възникнат усложнения на бременността и раждането, както и известен риск за новороденото. И накрая, най-често отслабената имунна система повишава склонността на диабетика към инфекции - на дихателните пътища, на пикочната система, кожни…
Никоя от тези неприятни болести не е пряк симптом на диабета; те са просто негови усложнения. Рискът да развиете всяка от тях може да бъде сведен до минимум, ако знаете, че сте диабетик и отрано сте научили основните правила за справяне със заболяването.
Диабетът може да засегне хора от двата пола и от всички възрасти - от още нероденото бебе до 90-годишния човек. Кое в западния начин на живот благоприятства неговото развитие? Факторите са следните:
- животът в големи градове;
- богатите на мазнини бързи закуски, които са евтини и се предлагат навсякъде, като същевременно е сравнително трудно да се намерят храни с високо съдържание на фибри, пресни плодове и зеленчуци на същата цена;
- усъвършенстването на техниката до такава степен, че човек вече може да превключва каналите на телевизора, без да става от креслото си - движението вече не е обичайна част от ежедневието;
- продължителното използване на някои лекарства, които могат да подтикнат метаболизма към развитие на диабет (например стероиди, тагамет и някои диуретици);
- и последен, но не и по важност, е стресът в съвременния свят - никога досега не е съществувала такава конкуренция и толкова малка загриженост за човека; финансова и сексуална несигурност тормозят мнозина, от нас като че ли се очаква прекалено много, ние се мъчим да постигнем повече, но времето сякаш се е свило... кога за последен път сте работили бавно и спокойно?
Ето защо не е изненада, че случаите на диабет нарастват.

Какво точно е диабет?

Думата “диабет” е гръцка и означава “минаване през”, понеже един от най-характерните симптоми на заболяването е неутолимата жажда, водеща до постоянно приемане на течности и отделяне на огромни количества урина. Египтяните са описали този феномен на един папирус от 1550 г. пр. н. е. Днес ние говорим за диабетес мелитус. “Мелитус” означава “сладък като мед”. Индийските лекари от VІІ век първи са документирали един от най-важните симптоми на болестта - че урината на диабетика има сладък вкус. В Европа това е било открито едва стотици години по-късно.
През 1679 г. д-р Томас Уилис забелязал, че урината на хората, страдащи от диабет, е “чудно сладка”. Един век по-късно ливърпулският лекар Матю Добсън открил, че освен урината и кръвта на пациента му е сладка. Пациентът, някой си Питър Диконсън, отделял почти 16 литра урина всеки ден, но въпреки това се чувствал добре до 33-годишната си възраст. За съжаление единственото лечение, което се прилагало по онова време, се състояло в даване на очистителни и кръвопускане - което се оказало фатално за Питър. Разбира се, сладкият вкус на кръвта и урината при диабета не се дължи на мед, а на най-важната естествена захар, глюкозата. Ако в кръвта има излишък от нея, тя преминава през бъбреците в урината.
Животът ви зависи от глюкозата. Мозъкът ви не може да функционира правилно, ако не го снабдявате редовно с нея. Не сте в състояние да мислите или да действате нормално, ако има недостиг на глюкоза в кръвта, и умирате в рамките на няколко минути, след като нивото й падне до нула. Мускулите ви също се нуждаят глюкоза, която е тяхното гориво и ви позволява да се движите, дишате и поддържате непрестанния ритъм на онази жизненоважна помпичка вашето сърце. Следователно спортистите имат нужда от по-големи количества глюкоза. Именно затова виждаме как звездите на тениса приемат сладки напитки или банани между сетовете в Уимбълдън. Черният дроб преработва въглехидратните и белтъчните храни в глюкоза и тя се съхранява в организма под формата на гликоген.
За да могат тялото и мозъкът да функционират правилно, трябва да има равновесие между снабдяването с гориво и нуждите от него. Скоростта, с която черният ви дроб отделя гориво, трябва да съвпада със скоростта, с която го изгаряте. Съдържанието на глюкоза в кръвта трябва да се поддържа в разумни граници. Ниското ниво е пагубно, но и високото е опасно. Повишеното съдържание на глюкоза в кръвта води до диабет. Бъбреците се мъчат да изхвърлят захарта от организма, като отделят прекомерно големи количества урина. Това означава, че изпитвате нужда постоянно да приемате течности, за да възстановите течностите, които отделяте. Но дори и тогава изпитвате силна жажда.
Природата се справя с поддържането на разумно ниво на глюкоза в кръвта с помощта на един хормон, наречен инсулин. Хормоните са вещества, които се произвеждат от съответните жлези - в този случай от панкреаса, - а кръвообращението ги разнася по цялото тяло. Инсулинът стига до всяка клетка и тъкан и им помага да използват ефективно глюкозата. Съществува и система за обратна връзка, която контролира количеството на използваната и наличната глюкоза.
Диабет се развива, когато в организма има сериозен недостиг на инсулин - нивото на глюкоза в кръвта се повишава, тъй като не се използва така, както трябва, от тъканите. Дефицит на инсулин може да се появи поради невъзможност на организма да го произвежда или в резултат на постепенно нарастващо неравновесие между снабдяването с инсулин и нуждата от него. В първия случай страдащите не ще могат да живеят дълго, освен ако не започнат да приемат инсулин от външен източник. Това е т. нар. инсулинозависим захарен диабет (ИЗЗД).
Във втория случай може от доста време да е имало особено силна нужда от инсулин, например защото човекът е с наднормено тегло или обича бързите закуски, сладките и мазните храни. Това е особено рисковано при хора, които вече не са в първа младост и са се отказали от активно участие в енергични спортове. Този бавнодействащ тип се нарича неинсулинозависим захарен диабет (НИЗЗД), понеже в много случаи е достатъчно само да се променят диетата и начинът на живот, за да се оправят нещата. Понякога диабетикът има нужда и от перорални медикаменти, които да стимулират производството на собствен инсулин.
Според съвременна класификация на захарния диабет, предложена от Американската диабетна асоциация през 1997 г. и приета от СЗО през 2000 г., двата типа захарен диабет имат нови наименования: ИЗЗД се означава като захарен диабет тип 1, а НИЗЗД – като захарен диабет тип 2. Така че в следващото изложение на текста под ИЗЗД разбирайте захарен диабет тип 1, а под НИЗЗД - захарен диабет тип 2. 
Но независимо от типа на захарния диабет, ако тялото не е в състояние да осигури храненето на тъканите и зареждането им с гориво, всяка негова частица е изложена на опасност.