Въведение 

В историята на световната медицина, макар и рядко, възникват ситуации, когато се появяват нови заболявания, които поради неизвестната си природа, високата си контагиозност и бързото си разпространение предизвикват международно безпокойство. Нещо подобно се случи през 1981 г., когато се появи вирусът на СПИН. Така стана и тази година, когато през март в Югоизточна Азия бяха регистрирани за пръв път случаи на атипична пневмония, които бързо започнаха да се разпространяват по целия свят. Тревогата днес обаче е по-голяма поради бързия темп на разпространение на епидемията, както и поради факта, че голям процент от лекарите и сестрите, които са били в контакт с болните, се заразява. Липсата до този момент на ефективни ваксини и противовирусни лекарства срещу заболяването изведе на сцената като единствено оръжие класическото, известно от векове средство против епидемиите – режимно-ограничителните мероприятия изолация и карантина. Разбира се, това “оръжие” започна да работи, и то добре. Налагането му обаче доведе до допълнителни ограничения в международния транспорт и до сериозни икономически последствия за страните от Азия. В Китай към настоящия момент се изчислява, че очакваният икономически ръст за 2003 г. от 7 на сто ще намалее с 1 на сто, което означава загуби на стойност милиарди долари. В някои райони на Китай поради недоволството от задължителното провеждане на карантинните мероприятия се стигна дори до граждански безредици. В засегнатите райони започна разпространение на слухове, което е признак за настъпваща паника. Всичко това допълнително смущава обществото по целия свят. Действително основания за тревога има – ние не знаем със сигурност къде точно се намираме на епидемичната крива и дали можем да предотвратим световна пандемия. Епидемиологията на заболяването все още не е напълно ясна. Началните симптоми са неспецифични и заболяването лесно може да се диагностицира погрешно. Всички налични диагностични тестове все още имат съществени ограничения при прилагане.
Бързината, с която се откриват и анализират новите данни, както и скоростта на комуникациите в отговор на епидемията са забележителни. Действително успехите на науката, технологиите и международното сътрудничество в хода на провеждането на дейностите за овладяване на епидемията са изумителни. Само за два месеца (февруари и март 2003 г.) Световната здравна организация (СЗО) проведе координирано международно проучване на епидемията, в хода на което с безпрецедентна скорост бе открит, изолиран и подложен на генетичен анализ причинителят на заболяването. 
Освен това чрез Интернет бе създадена за първи път система за комуникация и обмен на информация, която е особено полезна за клиницисти, епидемиолози, организатори на здравеопазването, пътуващи и контактни лица. Изградена бе и ефективна стратегия, използваща като основен инструмент за спиране на разпространението на епидемията изолацията и карантината. Всички тези мерки доведоха до овладяване на ситуацията и през май се установи, че епидемията в значителна степен е забавила темповете си на развитие. 
Епидемията е на няколко месеца и е трудно да се предвиди как ще се развие в бъдеще. Ясно е обаче, че без широка информираност на обществеността не може да се разчита на успех при нито един сценарий за развитие.
Целта на настоящето издание е, от една страна, да “имунизира” широката публика срещу паниката, съпровождаща появата на епидемията, чрез предоставяне на достъпна информация за това, какво се случва по света, а, от друга – да даде обективна научна информация на епидемиолози, микробиолози, вирусолози, клиницисти и организатори на здравеопазването, които имат професионален интерес към темата. Поради комбинирания си характер целта не е лесна за постигане, но сериозността на проблема изисква това да стане, а и сигурността на авторите в доброжелателността на читателите помага за реализацията й.


Определение 

Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) е неотдавна открито инфекциозно заболяване. През март 2003 г. в Югоизточна Азия се появяват за пръв път и бързо се разпространяват в целия свят случаи на остри атипични пневмонии. Епидемията се разпространява в останалите континенти чрез международни пътувания. Засегнатите от това заболяване обикновено имат симптомите на треска, суха кашлица, болки в мускулите, главоболие, диспнея, хипоксемия и понякога диария. Типични отклонения в лабораторните изследвания са лимфопенията и леко увеличените аминотрансферазни нива. ТОРС се причинява от новооткрит патоген, представител на семейство Coronaviridae, който се предава от човек на човек при контакт чрез инфектирани респираторни капчици. Около 9 на сто от болните умират в резултат от развиваща се дихателна недостатъчност.

История 

ТОРС е идентифициран за пръв път във Виетнам на 28 февруари 2003 г. от д-р Карло Урбани, епидемиолог от СЗО, който е преглеждал пациент с тежка форма на атипична пневмония. На 10 март 2003 г. двадесет и двама души от болничния персонал в болницата в Ханой се разболяват от подобен остър респираторен синдром, а на 11 март подобна епидемия се развива и сред болничен персонал в Хонконг. Това се случва в разгара на проучването на атипично респираторно заболяване в Китай. От 10 февруари същата година офисът на СЗО в Пекин работи интензивно с правителството на Китай, за да научи подробности относно епидемията от атипично респираторно заболяване, която е засегнала здравни работници, техните семейства и контактни лица в провинция Гуандонг. В периода от 16 ноември 2002 г. до 7 февруари 2003 г. са регистрирани триста и пет случая, пет от които завършват фатално. Ситуацията се усложнява допълнително, когато 33-годишен мъж, пътувал със семейството си в провинция Фюджиан в Китай, умира в Хонконг на 17 февруари, а от него, както и от хоспитализирания му син е изолиран вирусът на птичия грип А (H5N1). Това обърква още повече първоначалната представа за характера на епидемията.
На 12 март, след цялостна оценка на ситуацията в Азия, СЗО обявява световна тревога по отношение на случаите от тежка атипична пневмония с неизвестна етиология, от която особено са застрашени здравните работници. Два дни по-късно правителството на Канада съобщава за четири случая на атипична пневмония от едно семейство в Торонто, двама от членовете на което умират. На следващия ден правителството на Сингапур обявява за случай на подобно заболяване на 32-годишен лекар, който е лекувал болничен персонал с тежък респираторен синдром, включително и един лекар от болницата в Ханой. Сингапурският лекар развива симптомите на заболяването по време на пътуване в САЩ, успява да направи връзка с лекуваните от него случаи и съобщава за това в момента на излитането на самолета му за Франкфурт. В Щатите той е изолиран в болнично заведение заедно със семейството си и така веригата, свързана с този случай, е прекъсната.
По-късно, на 15 март, СЗО, преценявайки, че потенциалът за разпространение на епидемията не намалява, че заболяването носи висок риск за здравните работници, семействата и контактните с болните, че прилаганите антибиотици и антивирусни средства не са ефективни и че заболяването се движи от първоначалния си фокус в Азия към Северна Америка и Европа, решава да се засилят препоръчваните превантивни мерки, като се обърне вниманието към всички пациенти с атипична пневмония, които отговарят на дефиницията за случай с ТОРС.
На 27 март СЗО препоръчва нови мерки, свързани с международните пътувания, които се отнасят до страните, засегнати от ТОРС. С новите превантивни средства се насочват усилията към откриването на международни пътници с признаци, симптоми, които са сходни с ТОРС, и препоръчва тези лица да отложат международното си пътуване, както и незабавно да потърсят медицинска помощ.
Епидемията в Хонконг по това време се развива бързо. На 29 март започва разследване на огнище от заболявания в жилищен блок, при което се откриват двеста и тринадесет вероятни случая на ТОРС сред живеещите в блока. Този епидемичен взрив показа, че е възможно да съществуват и други начини за предаване на инфекцията на ТОРС, които включват елементи от външната среда, при което се излагат на риск и лица извън тесните контакти с болните. Освен това появата на девет нови случая в Сингапур, Пекин и Тайван, свързани с пътувания до Хонконг, показа, че рискът от международно разпространение на епидемията продължава.
СЗО реагира, като препоръчва от 2 април доброволното отлагане на всички пътувания, които не са неотложни, до Хонконг и провинция Гуандонг. По-късно през април тези препоръки са разширени и до други засегнати от ТОРС страни и днес СЗО издава регулярен и непрекъснато обновяващ се бюлетин със списък на страните, за които важат тези препоръки.
Ретроспективният анализ на епидемията показва, че първият известен случай на ТОРС се е появил в средата на ноември 2002 г. в провинция Гуандонг. Епидемията обхваща триста и пет лица, пет от които умират, и е съобщена на СЗО на 11 февруари. Около 30 на сто от случаите са сред медицински персонал. Предполага се, че ТОРС се разпространява от провинция Гуандонг на 21 февруари чрез инфектиран лекар. По време на престоя си в хотел в Хонконг той заразява гости и посетители на хотела, които след това пренасят инфекцията в болничната система на Хонконг, Виетнам и Сингапур. Едновременно с това заболяването започва да се разпространява чрез международните въздушни връзки, тъй като заразени гости на хотела пътуват основно до Торонто, а други заразени медици, лекували първите случаи във Виетнам и Сингапур, по една или друга причина също предприемат международни пътувания.
В края на април епидемиите в Ханой, Хонконг, Сингапур и Торонто показват, че са преминали своя пик. На 28 април Виетнам стана първата страна, успяла да спре локалната епидемия от ТОРС. Като цяло обаче тя, макар и забавила темпото си, продължава своето разпространение – общият брой на случаите достига 5000 (данни от 28 април), 6000 (данни от 2 май) и 7000 (данни от 8 май). Най-много случаи продължават да се регистрират в Пекин и на територията на Китай.