АЛЕРГИЯ И АСТМА


Въведение

Според статистиките около 10 на сто от хората, търсещи медицинска помощ, проявяват симптоми на алергия или непоносимост спрямо храни или различни фактори на околната среда, които в повечето случаи са безвредни за здравите хора. Прогнозите са през следващите години процентът на алергичните болести да нараства поради непрекъснато увеличаващото се разнообразие от вещества, към които човешкият организъм е чувствителен.
Алергията е типичен пример за “болест на цивилизацията”. В стремежа за по-комфортен живот човечеството произвежда все повече вещества, които вредят на организма, но улесняват ежедневието. А и през последните петдесет години хранителните навици са се променили до неузнаваемост. Предишните поколения са употребявали храни, произвеждани в естествената им среда. 
Днес за по-голямо удобство приемаме полуфабрикати, както и разнообразни “вносни” храни и генно-модифицирани храни, към чието усвояване организмът тепърва трябва да се приучва.
Съвременният начин на живот подлага мнозина на стресови ситуации. Много хора в добро здравословно състояние могат да контролират алергиите или непоносимостите си, но не и в състояние на стрес.
Алергията засяга хората по различен начин – от относително честите симптоми на сенна хрема, която се появява след разходка в парка през слънчево време (пример за сериозна алергия), до голям брой по-слаби симптоми, при които е трудно да се проследи причината и често се определят като непоносимост. Страдащите от множествена (поли)алергия или непоносимост често се чувстват изтощени и немощни, което им налага ограничения в начина на живот. Последствията са емоционални, психически и физически. Много алергични хора стават раздразнителни или потиснати.
Днес се произвеждат ефективни лекарства срещу алергии, но действието им е насочено предимно върху симптомите, без да засяга предизвикващите ги причини. Ако лечението спре, алергията може да се върне, понякога с още по-силно изразена симптоматика.
Най-добрият начин за лечение на алергичните болести е отстраняването на причинителите на алергията (т. нар. алергени). При алергичните болести може би в по-голяма степен, отколкото при другите болести, болният има шанс да идентифицира отключващите фактори на болката, да ограничи влиянието им и сам да подобри здравето си. Целта на настоящата книга е да предостави необходимата информация и начините за лечение вкъщи, както и да ориентира към кого да се обърнете, ако се нуждаете от професионална помощ.
Това ръководство е предназначено за страдащите от алергични болести и в него те ще намерат ценна информация за болестта си и начините за нейното лекуване. Разбира се от само себе си, че с това не насърчаваме самолечението на пациентите, което е работа на лекарите и специално на алерголозите и астмолозите, а само искаме да допринесем за повишаване на тяхната осведоменост. 
Ръководството е съставено върху основата на подобни книги, издавани в чужбина и у нас както за специалистите алерголози, така и за самите пациенти, страдащи от алергични болести.


Глава първа
Какво всъщност представлява алергията

Определение 

Вероятно мнозина често си повтарят “алергичен съм към работа” или “алергичен съм към понеделниците”. Е, в настоящата книга ще стане въпрос за истинските алергии, причинени от полените (цветния прашец), от някои видове храна (като яйца, риба, ягоди, фъстъци), от праха за пране и други. Всъщност трябва да се направи разграничение между пълния смисъл на думата “алергичен” и широко разпространеното “непоносимост” спрямо определени храни или вещества. Понятието “алергия” се употребява почти за всичко: от опасните състояния и реакции, развиващи се у някои хора след ядене на фъстъци или сусам, до отхвърлянето на определена храна или продукт.
Много хора кихат и подсмърчат през целия си живот, без това да ги притеснява, и не търсят никакво лечение, защото симптомите не ги безпокоят твърде много. Но при други алергията се намесва сериозно в ежедневието им, като ги лишава от възможността да се радват на живота и да вършат спокойно работата си. Тези хора се нуждаят от професионално лечение, но обикновено си купуват лекарства без рецепта и се лекуват в домашни условия.
При други страдащи алергията представлява много сериозно състояние, изискващо експертно внимание и постоянно наблюдение за предпазване от остри алергични реакции. Някои лекари са склонни (често със спекулативна цел) към хипердиагноза на оплаквания, които нямат нищо общо с алергия.
Алергията се определя най-общо като променен отговор на имунната система на организма или като реакция на свръхчувствителност спрямо вещества от околната среда (домашен прах, пух и пера от птици, косми и пърхот; от храни, медикаменти и др.), към които нормално хората са толерантни. Алергичните състояния най-често са унаследени, като рискът от предаването на готовността за развитие на алергични болести е по-голям, когато единият или двамата родители страдат от алергия.

Честота и разпространение на алергичните болести 

През последните тридесет години се наблюдава увеличение на алергичните болести в световен мащаб. Тъй като алергията се проявява под много форми, невъзможно е да се определят видовете и да се дефинират конкретните симптоми. Все пак повечето от тях – като астма, екзема, сенна хрема или уртикария – се причиняват от алергия или непоносимост към храни или вещества, вдишвани или усещани в допир с кожата. Посочените случаи на сериозни алергии се увеличават, като това е тенденция в световен мащаб.
Колкото и разпространени да са алергичните болести, диагнозата им невинаги е лесна. Най-напред трябва да се разбере дали симптомите на болестта се дължат на алергия или на друга болест (като например хронични белодробни или стомашно-чревни инфекции).
Според лекари алерголози в САЩ до 60 на сто от населението се оплакват от симптоми, свързани с непоносимост към храни, а около 7 на сто страдат от екзема. Днес 30 на сто от хората имат алергична нагласа, т. е. склонни са към развитие на алергия, като един на всеки трима страда от алергия през някой период от живота си. Обратно, в по-слабо развитите страни заболявания като астма и сенна хрема са почти непознати. Изследванията показват все по-убедително, че замърсената околна среда допринася за нездравословния начин на живот. Според статистиките на Националния институт по сърдечни, белодробни и кръвни болести в САЩ около 12,4 милиона американци страдат от астма – това е почти два пъти повече в сравнение с 1980 г. Над четири милиона от тях са на възраст под 18 години.
Много хора, оплакващи се от стомашни болки, диария или запек, силно главоболие и постоянна умора, често свързват проблемите си с храната, което трудно може да се приеме за истинска алергия. Подобни реакции се квалифицират като непоносимост.
Алергията е индивидуална реакция и се разбира най-добре като неадекватен и болестотворен отговор на защитните механизми на организма спрямо вещества, които нормално се определят за безвредни. Ако симптомите на сенна хрема, астма или сърбящи кожни обриви (контактен дерматит) се появят в дома или на работното място, налице е т. нар. синдром на болния дом. Той се предизвиква от прах, най-често в помещения с климатична инсталация, изкуствено осветление, покрити с текстил стени и затворени прозорци. Синдромът води до появата на симптоми като сърбящи очи, сухота в устата и гърлото, умора.
Някои хора развиват симптоми и се чувстват зле след контакт с различни химикали от домашния бит (например прах за пране, белина, аерозолни почистващи препарати), но въпреки това не биха могли да се откажат от тях. Това явление е известно като химична свръхчувствителност. Докато за страдащите това е болезнен процес, научното обяснение засега не описва чувствителността като проява на алергия.
Каква е на практика разликата между свръхчувствителност и алергия? Възможно е човек да е чувствителен или да изпитва непоносимост към някои вещества и да реагира спрямо тях, без да е алергичен. Тоест задължително е да се избягва определена субстанция, но причините за острата реакция са индивидуални. Понякога разликата между непоносимост и алергия може да бъде огромна – ако например проявите чувствителност към пеницилин, може да получите диария. Обаче ако сте алергични (което значи свръхчувствителен), след инжектиране антибиотикът може да ви убие!
Всеки може да развие алергия почти към всичко, като степента й варира от незначителни до сериозни смущения на здравето. Лица, алергични към хайвер, не смятат лишаването от него за голямо ограничение, но други са алергични към често употребявани храни (като яйца, мляко и млечни продукти) и ако са деца, това се отразява на растежа им. 
Началната степен при развитието на алергия се нарича сенсибилизация (процес на добиване свръхчувствителност към някое вещество), при която още липсват болестните симптоми, а човек се чувства добре. През този период клетките на имунната система са ангажирани в един сложен процес, при който се произвеждат множество антитела – молекули имуноглобулин Е, които се прикрепват към мастоцитите и базофилните клетки, съдържащи хистамин и други медиатори (посредници) на алергичните реакции. При повторно навлизане на алергени в организма се задейства алергичната реакция с болестните прояви.
Алергиите могат да се появят по наследство, особено при многодетни семейства, като първородните деца страдат по-често, понеже първи прекарват инфекциите, които образуват алергeнни антитела имуноглобулин Е. Най-често срещаните алергични болести са: 
– бронхиална астма и ринит;
– сърбящ кожен обрив – уртикария, контактен дерматит и екзема; 
– хранителна и медикаментозна алергия;
– алергии от ужилване на насекоми – оси и пчели.

Честота на алергичните прояви 

Алергичните болести се увеличават в световен мащаб. За последното столетие процентът на развилите някакъв вид алергия се е увеличил трикратно. Установено е, че един от всеки трима души по някое време от живота си е страдал от алергия, а всеки пети страда от сенна хрема (наречена в миналото “сенна треска”) – болест, която е била почти непозната до началото на ХХ в. 
В интерес на историческата истина, първото описание на алергичен ринит, предизвикан от цветния прашец (наречен полен) на ливадните треви (косени за сено), описан като “сенна треска”, е на Босток от 1819 г. Непосредствено след това английският лекар Блекли доказва ролята на поленовите алергени за сенната хрема (“сенната треска”), като поръсва цветен прашец върху очната лигавица (конюнктива) на болен от сенна хреха и предизвикал с това пристъп на болестта.
Както всички видове алергии, сенната хрема се явява по-скоро болест на благоденстващите страни. Едно от всеки пет деца в училищна възраст е засегнато от астма, а една пета от населението страда от сърбящ обрив, известен като уртикария. Хранителните алергии (в частност – към ядки) също зачестяват, но за щастие случаите са още относително редки. 
Алергия се появява, когато организмът стане свърхчувствителен към някои храни или вещества. Тогава имунната система реагира силно дори само при допир с тях. Това е защитна реакция срещу иначе безвредни вещества, надхвърляща нормалните реакции. За да бъде разбран този процес, трябва първо да е ясна ролята на имунната система и как тя се ангажира в алергичните реакции.

Глава втора 
Имунна система и алергия  

Терминът “алергия” буквално означава “променена реакция” (в по-широк смисъл – променена имунна реактивност – бел. ред.). Въведен е за пръв път през 1906 г. от виенските лекари Клеменс фон Пирке и Бела Шик, които се опитвали да намерят причина за неочакваната смърт на пациенти след инжектиране на противодифтериен серум.
Имунната система е защитният механизъм на организма срещу инфекции. Когато външен болестотворен агент, вирус или бактерия проникнат в тялото, тя се задейства за унищожаване на инфекцията. Оток, зачервяване и температура са признаците на борбата между защитната система и нашественика, който най-общо се нарича антиген. Това е сигурен показател, че имунната система е активирана. При алергията обаче имунната система е свръхчувствителна и реагира твърде силно и към иначе безобидни вещества като прах, полен или някой вид храни. 
Нормално функциониращата имунна система защитава организма от проникналите в него през външните бариери (кожа, лигавица на дихателната и храносмилателната система) вещества от околната среда – безвредни на пръв поглед (храни, цветен прашец и др.) или явно вредни за него (например различни инфекциозни причинители). Основна причина за реакцията на имунната система към тези вещества (антигени) е, че те носят чужда за организма генетична информация (различни по генетичен произход от тъканите на организма). Имунната система реагира и срещу тъкани на други индивиди (например преливане на несъвместима кръв от друга кръвна група или присаждане на несъвместими с организма на приемателя чужди органи), ако те се различават генетично. В такива случаи на несъвместимост организмът реагира с отхвърляне на присадката.
Реакции на непоносимост или свръхчувствителност (алергия) на имунната система към чужди протеини (например белтъчни храни от животински произход) могат да се получат, ако те не са достатъчно разградени от ензимите в храносмилателната система до изграждащите ги аминокиселини. Пример за това е повторното инжектиране на лечебни серуми, получени от животни, което може да доведе до смъртоносен анафилактичен шок (вид алергична реакция към генетично чужди белтъци).
За да развие алергия, човек трябва да е изложен на действието на алергени. Тогава свръхчувствителната защита погрешно разпознава иначе безвредните вещества (алергени) за неприятели и изпраща лимфоцити (тип бели кръвни клетки) за унищожаването им, като създава антитела. При първия контакт с алергена един тип лимфоцити (Т– или тимусзависими лимфоцити) го запомнят, а В-лимфоцитите бързо произвеждат антитела, които сенсибилизират организма (правят го чувствителен). Сенсибилизираният организъм вече винаги ще реагира спрямо чуждите вещества, когато ги срещне отново. 
Антителата се произвеждат от организма, както и останалите серумни протеин (серумен белтък). За алергията са характерни антитела от клас, известен като имуноглобулин Е (IgE). Тези антитела се прикрепят към мембраната на мастоцитите (особен вид съединителнотъканни клетки), намиращи се в кожата, носната лигавица, стомашно-чревния тракт и кръвта. Когато алергенът се появи отново, той се свързва с имуноглобулин Е и активира мастоцитите. При активирането си те отделят хистамин, който предизвиква непосредствената поява на симптоми като кихане, зачервяване на очите със сълзене, обриви, повръщане или диария. Симптомите се проявяват в зависимост от вида на алергена и индивидуалната реакция (реактивност) на засегнатия.

Алергичната нагласа при генетично предразположени лица започва от ранните години. Два са ключовите фактори, определящи дали даден индивид ще развие алергично заболяване. Първият е унаследяваният генетичен профил. Генът (или групата гени), предизвикващ алергия, който контролира производството на алергични антитела (имуноглобулин Е) и води до алергични реакции, е разположен в петата от всичките 46 хромозоми (представляващи дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), носител на наследствеността – бел. ред.). Имуноглобулин Е е открит през 1960 г. от учени в Националния медицински изследователски център в Денвър, САЩ. Вторият фактор за появата на алергична реактивност е излагането на организма (експозицията) към алергени (особен вид антигени), т. е. вещества, причиняващи алергичната реакция.
Човек е изложен на действието на алергени още от ранна възраст. Дете кърмаче, генетично предразположено към алергия, при вдишване на домашен прах и негови съставки е твърде възможно да развие астма в ранното детство и да продължи да боледува в младежка възраст. Същото се отнася и за деца, родени през пролетта, в сезона на полените. 
Свръхчувствителните лица, които са генетично или наследствено предразположени към алергии, имат в организма си по-високо ниво на имуноглобулин Е, който ги прави податливи към всякакъв вид алергични реакции. Отговорът на организма спрямо алергените обикновено е непредвидим. Например при сенна хрема организмът реагира само секунди след излагане на алергена. Алергията най-често засяга кожата, дихателната или храносмилателната система. При типичната сенна хрема например имунната система отговаря, като отделя хистамин и други химични медиатори (посредници), който причиняват симптомите на хрема, сълзене, зачервяване на очите и сърбеж.
Кожните реакции при алергията са от два главни типа: екземи и уртикария. Първият тип – екземите и контактните кожни обриви (контактна екзема) – се дължи на алергия при унаследена свръхчувствителност или при лица със свръхпроизводство на имуноглобулин Е като предразполагащ фактор. Този вид екзема се придружава от силно сърбящи обриви и се среща по-често при деца. За щастие много от тях с подрастването се избавят от нея. Контактната екзема, наричана още атопичен дерматит, се среща предимно при възрастните и се причинява от алергия, развиваща се вследствие на боравене с определени химични вещества или други дразнители (като метални бижута, съдържащи никел, и др). 
Вторият тип кожна реакция, дължаща се на различни причини, е уртикарията, позната като копривен обрив (копривна треска). Тя може да трае от няколко часа до дни. Изразява се в сърбящи обриви – розово-червени и оточни, подобно на жилене с коприва. Често пъти обривът е придружен от оток и изсква незабавна лекарска намеса. Нормално всеки уртикариален обрив изчедва след няколко часа, но показва склонност към повторна поява (рецидиви). При класическата хранителна алергия уртикариалната реакция обикновено е много бърза и може да включва повръщане, диария и стомашни болки.
Пример за силна и драматична алергична реакция е анафилаксията (позната още като анафилактичен шок), засягаща целия организъм – генерализирана реакция със спадане на артериалното кръвно налягане и трудно контролируема. Може да бъде фатална, ако не се лекува правилно и незабавно. Алергията към ядки, проявена с анафилаксия, взима доста жертви в САЩ всяка година. Най-чести причинители на анафилаксията са хранителни алергени, медикаменти (антибиотици), химикали, ужилване от оси и пчели. При много чувствителни лица анафилаксия може да се прояви за няколко минути. Главните симптоми са тежък уртикариален обрив по цялото тяло, оток на гърлото и ларинкса, затруднено дишане, гадене, повръщане, внезапно спадане на кръвното налягане и загуба на съзнание. 
Важно! Анафилаксията е застрашаващо живота състояние и изисква незабавна медицинска намеса и инжектиране на адреналин. 

Причини за появата на алергии 

Алергичните болести засягат хората по различен начин, което ги прави трудни за описание, диагностика и лечение. Алергичната реакция може да настъпи на входното място, т. е. вдишаните алергени да причинят респираторни и “очни” симптоми на астма и сенна хрема. Хранителните алергии или непоносимости се проявяват с гадене, повръщане, диарии и други стомашно-чревни разстройства. По подобен начин допирът до някои вещества или материи, към които даден организъм е алергичен, може да причини локален оток или обрив. Стана ясно, че хранителни алергии и непоносимости могат да доведат до кожни реакции или дихателни проблеми, а физическият контакт с определени субстанции да предизвика дихателни затруднения. Алергиите или непоносимостите включват поредица от различни симптоми, причинени от всички видове алергени, поединично или в комбинация, така че картината може да е много сложна и объркваща.
Най-чести причинители на алергия:
– домашен прах – причина за появата на алергия при 90 на сто от случаите;
– тревни полени – отключват реакция при 70 на сто от случаите на алергия; количеството на полените е увеличено в пустеещи земеделски площи;
– домашни любимци – те са също отговорни за развитието на алергични симптоми при 40 на сто от чувствителни към алергените (пърхот и козина) на кучета и котки деца;
– дървесни полени – честа причина на сенна хрема в ранна пролет. Глобалното затопляне допринася за поява на по-южни видове на север от Средиземноморието; пример за това са маслиновите дървета, чийто полен се разнася от въздушните течения по цяла Европа, чак до Южна Англия. (Всяка пролет от Националния център по заразни и паразитни болести се изнасят редовни седмични или месечни бюлетини за съдържащите се в атмосферата тревни и дървесни полени – бел. ред.);
– плесени – могат да причинят сенна треска през есента, когато спорите на някои видове, като Aspergillus fumigatus и Alternaria (видове гъбични спори), се разпространяват активно в атмосферата;
– храни – мляко, яйца, риба, рибни продукти, продукти добавки в храните, като оцветители и консерванти, са най-честите причинители на хранителни алергии.