ПРЕДИСЛОВИЕ Пазил ме Бог от изкушението да деля мегдан с историците - аз само се опитах да преразкажа на прост и образен език написаното в академичните книги, прибавяйки тук-там дори диалог, та читателят да види като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе', но се стараех това да не става в ущърб на истината, придържах се стриктно към общоприетите научни гледища за историческите личности и събития; когато по даден въпрос или събитие срещах различни мнения, позволявах си да избера едно от тях и много рядко (да ме прости Господ и историците!) дръзвах да изкажа свое мнение. И тъй прерових повече от 40 000 страници, за да събера и стъкмя тази книга, четях всичко, където ставаше дума за нашите предци, особено старите хроники, черпех жадно, както се казва, вода от изворите, макар някои да бяха размътени от лъжи, а други да горчаха поради неприятните за нас истини, но тези хроники, писани от съвременници и свидетели на отдавнашните събития, превръщат мъртвата история в жив и достоверен разказ, затова аз не предъвквах думите им, преразказвайки ги, а съм ги предал дословно в книгата си - те са живите гласове от оня свят: като се почне от древните - Омир, Херодот, Еврипид, Платон и Аристотел; после - Страбон, Плиний Стари, Плутарх, Тацит, Светоний и Птолемей, живели и писали в началото на новата ера; след тях - Магнус Феликс Енодий, Комес Марцелин, Прокопий Кесарийски, Менандър, Йоан Ефески, Йоан Мелала, Псевдомаврикий и Йорданес, живели и писали през V и VIвек; папа Григорий I, Себеос, Фредегарий, Теофилакт Симоката и „Деянията на свети Димитър Солунски" - от VII век; Павел Дякон, арменският монах Гевонд, Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Византийски аноним и Мадарските надписи - от VIII век; надписът от Филипи, Маламировия надпис, папа Йоан VIII, папа Стефан V, рейнският архиепископ Хинкмар, Теодор Дафнопат, отговорите на папа Николай I по допитванията на княз Борис, философът патриарх Фотий, Scriptor incertus (ватикански аноним), Анастасий Библиотекар, Хрониката на ал-Табари, писма на Лъв Магистър Хиросфакт до цар Симеон Велики и отговорите на цар Симеон, Йоан Екзарх, германският игумен Регинон, Хрониката на ибн-Батрик, Пространно житие на Кирил, Пространно житие на Методий - от IX век; анонимният Продължител на Теофан, Симеон Логотет, писма на патриарх Николай Мистик и писма на император Роман Лакапин до цар Симеон, писма на патриарх Теофилакт до цар Петър, Лъв Дякон, поетът Йоан Геометър, арменецът Степан Таронски Асохиг, Синаксарът на Цариградската църква, Менологият на Василий II, Йосиф Генезий, Лъв Граматик, Константин Багрянородни, енциклопедията „Свидас лексикон", арабите ибн-Фадлан, ал-Масуди и Ибрахим ибн-Якуб, нашият презвитер Козма, ватиканският посланик Лиудпранд, Константин Преславски и Тайната книга на богомилите - от X век; Яхъя Антиохийски, Битолският надпис на цар Иван Владислав, арменецът Аристакес Ластиверци, Йоан Скилица и плагиатът му Георги Кедрин, Михаил Аталиат, Михаил Пеел, Йоан Зонара, „Повесть временних лет" и Българският апокрифен летопис - от XI век; Анна Комнина, Евтимий Зигавин, Никита Хониат Акоминат, якобитският патриарх Михаил Сирийски, папа Урбан III, Фулхерий Шартърски, Теофилакт Охридски, Вилхелм Тирски, баварският епископ Ото Фрайзингски, холщайнският мисионер Хелмолд, латинският летописец Ансберт, незнайният Дуклянски презвитер, рицарят Алберт, Пространно житие на Климент Охридски и Народно житие на св. Иван Рилски - от ХII век; писма на папа Инокентий III до Калоян и писма на Калоян до папата, кръстоносците Жофроа дьо Вилардуен, продължителят му Анри дьо Валансиен и Роберт дьо Клари, писмо на Латинския император Хенрих до папа Инокентий III, Анонимна старофренска хроника, абат Алберик от Шампания, Синодика на цар Борил, писма на папа Григорий IX, инквизиторът Райнер Сакони, монахът Цезарий Хайстербахски, абатът Арнолд, персиецът Рашид-ад-Дин, Древнобългарската летопис (от Волжка България) на Гази-Барадж, Свърлижкото евангелие, Търновският надпис на Иван Асен II, Георги Акрополит и Георги Пахимер - от XIII век; Марко Поло, житието на свети Сава, Станиславов пролог, Тома Архидякон, венецианецът Марино Сануто, Никифор Григора, поетът Мануил Фил, Теодор Метохит, Йоан Кантакузин, Законника на Стефан Душан, сръбският архиепископ Данило, анонимният Продължител на Данило, Житието на Теодосий Търновски от цариградския патриарх Калист, патриарх Евтимий, Йоасаф Бдински, Похвала към цар Иван Александър, монахът Исая - от XIV век; немецът Ханс Шилтбергер, Йохан Сервион, турците Мехмед Нешри, Лала Шахин и Урудж, унгарецът Йоан Туроци и полякът Ян Длугош, Турска летописна бележка от 1451 г., Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Древнобългарската летопис (от Волжка България) на Мохамед-Амин, Староосманска анонимна хроника и Безименната Българска хроника - от XV век; особено ценни за мен бяха и по-късните „Анали" на Цезар Бароний и „Царството на славяните" на Мавро Орбини, писани в края на XVI и издадени в първите години на XVII век, Хрониката на влашкия монах Михаил Мокса от 1620 г., „Византийска история" на Шарл Дюканж, публикувана през 1680 година, а също така „История на България" от Блазиус Клайнер, излязла през 1761 година и, разбира се, „История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, написана само година по-късно, през 1762 година - от Паисий се учех, че не е важно само какво казваш, но и как го казваш, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести; не бих могъл да се ориентирам из мъглата на вековете, ако не бяха книгите на големите историци от XIX и XXвек: „История на българите" от Константин Иречек, „История на българския народ" и „Книга за българите" от Петър Мутафчиев, и особено капиталната „История на Българската държава през средните векове" и „България през XIV и XV век" на Васил Златарски, а също така десетките енциклопедии, справочници и христоматии; но това не би било достатъчно, ако пред очите ми през цялото време не бяха трудовете и на другите наши и някои чужди учени (по азбучен ред): Александър Фол, Александър Циткилов, Боно Шкодров, Борислав Примов, В. Василевский, Васил Гюзелев, Васил Томов, Василка Тъпкова-Заимова, Васко Арнаудов, Велизар Велков, Веселин Бешевлиев, Владимир Георгиев, Владимир Цонев, Геновева Цанкова-Петкова, Г. И. Георгиев, Георги Бакалов, Георги Велев, Георги Китов, Георги Марков, Георги Михайлов, Георгий Острогорски, Горанка Тончева, Григор Велев, Димитър Попов, Дочо Шипковенски, Евгени Радушев, Емил Александров, Емил Костадинов, Зорка Йорданова, Иван Божилов, Иван Венедиков, Иван Дуйчев, Иван Иванов, Иван Манолов, Иван Маразов, Илия Илиев, Йордан Андреев, Йордан Детев, Йото Николов, Киряк Цонев, Кръстю Миятев, Кръстю Мутафчиев, Кубрат Томов, Кую Куев, Лен-чо Димитров, Любомир Йончев, Максим Караджов, Маргарита Харбoва, Марин Дринов, Мария Чичикова, Никола Алтънков, Николай Кафтанджиев, Николай Овчаров, Петко Димитров, Петър Ангелов, Петър Добрев, Петър Ников, Петър Петров, Петър Тивчев, Пламен Павлов, Пламен Цонев, Родни Кяслдън, Румен Катинчаров, Руслан Костов, Сергей Иванов, Симеон Нейчев, арх. Слави Дончев, Соня Георгиева, Станчо Ваклинов, Стивън Рънсиман, Страшимир Лишев, Таню Танев, Татяна Ярулина, Тодор Герасимов, Тодор Ялъмов, Тотю Коев, Ф. Г.-Х. Нурутдинов, Христо Матанов, Христо Данов, Цветелин Степанов, Явор Шопов (моля за прошка, ако съм пропуснал някого) - малко или много съм взел от всекиго по нещо, от всекиго в мен е останала поне една мисъл, поне една дума, за което на всеки един от тях съм дълбоко признателен; и накрая не мога да не благодаря на писателите Иван Вазов, Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова, Емилиян Станев, Стефан Дичев, Евгени Константинов, Вера Мутафчиева и Антон Дончев, които със своите исторически съчинения вдъхваха кураж на въображението ми. Февруари 2006 Авторът СЪДЪРЖАНИЕ 21 Пролог. (2137 г. пр. Хр. - 668 г. сл. Хр.). Из мъглата на вековете. Древните Българин. Защо българският народ не познава своята история. Кога за пръв път българите се споменават в китайските летописи. Разселването на прабългарите през Тибет на юг към Индия и Месопотамия и на запад към Алтай, Памир и Черно море. Осемте Българии преди Велика България. Заветът на хан Кубрат. Космическите познания на прабългарите. Прабългарска цивилизация 33 000 години преди Христа? Волжка и Куберова България. 35 КНИГА ПЪРВА 37 Глава I. (668-700). Белият конник. Хан Аспарух. Аспарух преминава Дунава. Първият сблъсък с Византийската империя, първата победа. Съюзът със славяните. Основаването на дванадесетата България, истинската дата. Построяването на столицата Плиска, сакралната схема. Откъде е чакълът под траверсите на жп линията Русе-Варна. 50 Глава II. (1234 пр. Хр. -106 сл. Хр.). Подземната цивилизация. Траките. Гибелта на хан Аспарух. Откога 77-те тракийски племена населяват Балканския полуостров. Какво пише; за тях Херодот. Религията на траките. Великата богиня-майка. Дионис. Орфей. Перперикон - светилището. Траките в Троянската война според Омир. Защо траките нямали писменост. Подземната им цивилизация. Завладяването им от римляните. 106 година - краят на тракийската цивилизация. 68 Глава III. (След 77 г.). Прегръдка по-опасна от меча. Славяните. Кога славяните идват на Балканите. Опити да завладеят Солун. Моралът на славяните. Поглъщането на траките. „Цялата земя се пославянчи." Словото на славяните - началото на нова цивилизация. Боговете на славяните. Светилището на Мадара, религиозният плурализъм. Демонологията на славяните. 85 Глава IV. (700-721). Спасителят на Европа.Кесарятхан Тервел. След поражението от хазарите. Кой е Мадарският конник. Съюз с Юстиниан Носоотрязания. Триумфалното влизане на хан Тервел в Константинопол, провъзгласяването му за кесар в храма „Света София". Лъжепророкуващият гарван, мечтата за Константинопол. Коварството на Юстиниан. Битката при Анхиало. Договорът с император Теодосий III. Нашествие на исляма. Арабите обсаждат Константинопол. Хан Тервел унищожава арабската армия. 99 Притурка към глава IV. Много кратка история на Византия. Константин Велики и светещият кръст на небето. Пренасянето на столицата от Рим във Византион през 324 г. Разделянето на Римската империя. Краят на западната Римска империя. Структура и морал на Източната Римска империя, наречена Византия. От кого изтича Светият Дух - разкол между католическата и православната църква. Светската и духовната власт на Константинопол. 102 Глава V. (721-802). Превратни времена. Хановете Кормесий, Севар, Кормисош, Винех, Телец, Сабин, Умор, Токту, Паган, Телериг и Кардам. Мадарските надписи. Мълчанието около хан Севар. Превратът на хан Кормисош, краят на рода Дуло. Деветте похода на Константин V Копроним срещу България. Борба между прабългарската и славянската аристокрация. Бягството на хан Сабин в Константинопол. Убийството на хан Паган. Как хан Телериг измамил Константин Копроним. Хан Кардам разбива Константин VI и го изпраща гол в Константинопол. 117 Притурка към глава V. (723-843). Иконоборството. Никейският събор, символът на вярата. Арии и арианството. Поява на иконите. Търговия с икони и мощи. Разбогатяване на църквата. Иконите - идоли? 723 година - начало на иконоборството. Погром срещу монасите, конфискация на църковното имущество. Гонение на иконоборците. Възстановяване култа към иконите - през 843 година. 120 Глава VI. (802-814). Любимецът на Тангра. Хан Крум. Кои са аварите. Хан Крум унищожава Аварската империя. Защо е пропаднала Аварската империя според аварските пленници. Законите на хан Крум. Изкоренил ли е хан Крум лозята? Никифор превзема Плиска. Разгромяването на Никифор. Обичаят да се прави чаша от череп. Хан Крум произнася първата славянска дума „наздраве". Превземането на Месемврия. Пред Константинопол. Опит да бъде убит хан Крум. Отмъщението на хан Крум. Арменчето Василий от Македония и чудно голямата ябълка. Подготовка за превземането на Константинопол. Внезапната смърт на хан Крум. 140 Притурка към глава VI. Обсадните машини. Бойни кули, таран (овен), костенурки (куританки), стрелометни, каменометни и огнеметни машини, скорпион (диво магаре), триболи и тетраболи. 142 Глава VII. (814-852). Братската омраза. Хановете Омуртаг, Маламир и Пресиян. Мистерията около смъртта на хан Крум - сакрално убийство? Първата война на хан Омуртаг, първи погром. Сключване на 30-годишен мир. Гонение на християните. Въстание на Тома Славянина. Прочутият надпис на хан Омуртаг „Човек и добре да живее, умира..." Хан Маламир убива брат си Енравота - първият български християнски светец. Хан Пресиян спира гонението срещу християните. Разширяване на България до Егейско и до Адриатическо море. 154 Глава VIII. (852-865). Кръстът на Христос. Княз Борис-Михаил. Няколко думи за новия съсед на България - Свещената Римска империя. Война с хърватите и със сърбите. Как хан Борис превръща пораженията в победи. При Людовик Немски. Как философът Фотий станал патриарх за един ден. Тайното нощно покръстване на княз Борис. Бунтът на болярите. Разликата между княз Борис и Исус Христос. Безмилостното изтребване на 52 болярски рода до девето коляно. Тъмните последствия от насилственото покръстване. Разкаянието на княз Борис. 171 Глава IX. (865-889). В началото бе словото. Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум. Писмо на Фотий до княз Борис. Княз Борис иска патриарх от папа Николай I. Папата за втори път покръства българите. Анатеми между патриарх Фотий и папа Николай I. Низвергването на Фотий. България - ябълката на раздора между източноправославната и римокатолическата църква. VIII Вселенски събор в Константинопол, автономия на българската църква. Третото покръстване на българите. Фотий отново патриарх. Кое би било най-добре за България: езичеството, православието или католицизма? Защо княз Борис избрал православието, Константинополският университет (Магнаурската школа), какво се изучавало там, колко по-късно са основани първите университети на Запад. Ученикът на Фотий - Константин Философ. Създаване на славянската азбука. Мисията в Моравия. Константин и Методий в Рим, нарушаване на триезичието. Смъртта на Константин-Кирил. Патилата на Методий в Панония. Бягството на учениците му, идването им в България. Кой е създал кирилицата. Княз Борис-Михаил напуска трона. 191 Притурка към глава IX. Съветите на Фотий. Фотий дава наставления на княз Борис как да управлява България. Четиво забранено за днешни държавници. 193 Глава X. (889-912). Златният век. Княз Расате-Владимир, цар Симеон Велики. Защо княз Борис се отказал от властта. Симеон съобщава на баща си, че брат му Расате-Владимир кощунства. Княз Борис ослепява Расате и възцарява Симеон. Пренасяне на столицата в Преслав. Славянският език - официален за България. Симеон удушава Расате. Симеон вдига оръжие срещу Византия. Маджарите опожаряват Преславската обител. Прелюбопитните писма между Симеон и Лъв Магистър. Разгром на маджарите. Разгром на византийците при Булгарофигон. Поход към Константинопол. Сключване на 17-годишен мир. Какво представлява Велики Преслав. Златният век на България - началото на славянската цивилизация. 210 Глава XI. (912-927). Кървавият век. Симеон - цар на българи и ромеи. Лъжепророкуващият гарван. Поход към Константинопол. Лъжовното короноване на Симеон за василевс (цар). Опустошителни нападения на Симеон. Мол- бите на патриарх Николай Мистик. Битката при Ахелой. Отново към Константинопол. Защо България не е имала флота? Симеон си назначава патриарх, патриархът го коронясва за цар. Писмото на Роман Лакапин до цар Симеон. Война срещу Сърбия, поражение. Отново към Константинопол. Какво щеше да стане с България, ако цар Симеон бе превзел столицата на Византия? Опустошаване на Сърбия. Хърватия разгромява българската войска. Рим обещава царски венец и скиптър на Симеон. Подготовка за окончателното превземане на Константинопол, молбите на император Роман Лакапин. Предсказанието на византийски астролог. Внезапната смърт на цар Симеон Велики. 228 Глава XII. (927-971). Грехът на светеца. Цар Петър I, цар Борис II. Разрухата на България след победните войни на цар Симеон. Мирът с Византия. Бунтовете на Петровите братя Иван и Михаил. Нашествия на маджарите. Поява на богомилите. Царските синове Борис и Роман заложници в Константинопол. Унижението пред император Никифор Фока. Нашествие на Киевския княз Светослав. Смъртта на цар Петър. Завръщане на синовете му в Преслав. Второ нашествие на княз Светослав в България, превземането на Преслав. Императорът Йоан Цимисхий тръгва да освобождава България от русите, превзема Преслав, прогонва Светослав, отвежда Борис и Роман в Константинопол. Триумфът на Цимисхий, публичното развенчаване на пленения цар Борис II. 249 Глава XIII. (972-1014). Героическата агония. Цар Роман, цар Самуил. Кои са комитопулите. Бягството на Борис и Роман от Константинопол, смъртта на Борис. Гибелта на Мойсей и Давид. Поход на Василий II срещу Средец, разгрома при Траянови врата. Плачът на поета Йоан Геометър. Самуил убива брат си Арон. Пленяването на Роман. Нахлуване на цар Самуил в Пелопонес, катастрофалната битка при река Сперхей. Пленяването на сръбския княз Владимир, женитбата му за дъщерята на цар Самуил. Битката при Скопие, поражение. Битката при Беласица, бягството на цар Самуил. Василий II ослепява 15 000 български пленници. Смъртта на цар Самуил. 265 КНИГА ВТОРА 267 Глава I. (1014-1185). Първото падение. Цар Гаврил-Радомир, цар Иван-Владислав, Петър Делян, Константин Бодин, Василий Врач. Свирепата скръб на Гаврил-Радомир. Иван-Владислав убива Гаврил-Радомир. Смъртта на Иван-Владислав. Масовите предателства. Предателството на царица Мария. Ослепяването на воеводата Ивац. Убийството на непримиримия Сермон. Потомците на цар Иван-Владислав и царица Мария. Въстанието на Петър Делян. Убийството на Тихомир. Малко отклонение из историята на Византия. Явяването на Алусиян, ослепяването на Петър Делян. Въстанието на Георги Войтех и Константин Бодин. За обичая на българите да повикват начело на народа лица от царски род. Нашествия на печенеги, кумани, узи, нормани и маджари. Облакът от еретици. 284 Притурка към глава I. Изгарянето на ересиарха Василий Вран. Из книгата на Анна Комнина „Алексиада". 287 Глава II. (1Х-Х1У). Осанна или анатема? Богомилите. Дванайсетте бога и поп Богомил. Приказка за Дядо Господ и Дявола. Какво проповядвал поп Богомил. За молитвата „Отче наш". Структура на богомилските общини. Трите главни богомилски църкви. Разпространение на богомилството по света. Създаване на Инквизицията. Кладите на папа Инокентий III. Славата и проклятието на богомилите. 303 Притурка към глава II. Тайната книга на богомилите. 307 Глава III. (1185-1197). Първото възкресение. Цар Петър & цар Асен. Появата на селджукските турци. Първият кръстоносен поход. Бесовицата в храма „Св. Димитър" в Търново. Коронясването на Петър. Първа победа на въстаниците. Поражение на въстаниците. Петър и Асен в Кумания. Легионите от демони. Мизия, Влахия, България, Македония - къде са били тогава? Нова победа на въстаниците: и наемниците кумани. Разгром на византийците в Тревненския Балкан. Разгром и при Аркадиопол. Речта на цар Асен за мълвата. Завладяване на Средец, Мелник и Струмица. Иванко убива цар Асен. Българи ли са заговорниците или кумани? 326 Глава IV. (1197-1207). Страшният добър Иван. Император Калоян. Убийството на цар Петър. Среща на Калоян с убийците. Цар Калоян се жени за сестрата на куманина Манастър. Съдбата на Иванко. Цар Калоян превзема Варна; живозаровените. Пазарлъкът на цар Калоян с папа Инокентий III за корона и патриаршия. IV кръстоносен поход, превземането на Константинопол. Балдуин Фландърски обижда кръвно император Калоян. Зверствата на кръстоносците. Ромеите викат Калоян за император. Въстанието. Какво е било знамето на българската държава? Сражението с кръстоносците край Одрин, пленяването на император Балдуин. Заговор в Търново против Калоян, екзекуцията на император Балдуин. Завладяване на Тракия. Калоян Ромеоубиец. Константинопол - заветната цел. Обсада на Солун. Убийството на император Калоян. 348 Притурка към глава IV. Победните паметници. Четиво за таен размисъл. Жестокостта на Калоян. Хипотеза на антрополози и хирурзи. Жестокостите на българите. Трябва ли да се издигат паметници в чест на победите? 351 Глава V. (1207-1218). Зловещата марионетка. Цар Борил. Куманският преврат. Куманката, жената на Калоян, съблазнява Борил. Заговорите на Алексий Слав и на Стрез. Бягството на Иван Асен и Александър. Сражението с кръстоносците край Пловдив, поражение. Загуба на земите отвъд Балкана, загуба на Белградска и Браничевска област, на Ниш, земите на днешна Македония и Албинон. Съдбата на деспот Слав. Съборът против богомилите. Страх и терор. Врагове отвсякъде. Сродяването и съюзяването на император Хенрих и цар Борил. Дъщерята на цар Калоян отравя император Хенрих Фландърски. 362 Глава VI. (1218-1241). Завоевателят на души. Цар Иван Асен II. Завръщането на Иван Асен II. Ослепяването на цар Борил. Женитбата на цар Иван Асен II за дъщерята на маджарския крал Андрей II. За липсата на наши летописи: което не е записано, все едно, че не се е случило. Религиозен плурализъм. Оръжието на Иван Асен II против ересите. Любовната авантюра на латинския император Робер дьо Куртене, смъртта му. Невръстният император Балдуин II моли за помощ цар Иван Асен II. Лъжепророкуващият гарван. Битката при Клокотница, пленяването на епирския император Теодор Комнин. Възвръщане на всички стари територии. Измамата на франките. Съюз с Никейската империя. Обсада на Константинопол. Неразрешимият казус. Божието наказание. Лудата любов на царя по Ирина Комнина. Смъртта на цар Иван Асен II. 380 Притурка към глава VI. Защо нашите царе са нямали шутове? Царят най-малко знае какво става в царството му. Задължението на шута - да казва винаги истината. Защо славянските крале и царе нямат шутове? Имаме ли днес нужда от шутове? 382 Глава VII. (1241-1277). Многоцарствие. Цар Коломан Асен, цар Михаил II Асен, царица Ирина, rex Bulgariae Бела IV, цар Калоян II Асен, imperator Bulgarorum Ростислав Михайлович, цар Константин Асен Тих, цар Мицо Асен, imperator Bulgariae Яков Светослав, княз Дърман и княз Куделин, цар Михаил III, царица Мария. Ирина отравя цар Коломан. Разцепването на България. Загуба на три четвърти от територията. Война с Никейската империя. Калоян II убива Михаил II. Четиримата български царе. Възцаряването на Константин Тих. Краят на Латинската империя. Война с Византия. Тих вика на помощ татарите. Хан Ногай. Мария отравя Светослава. Татарската напаст. 395 Глава VIII. (1277-1280). Великият плебей. Цар Ивайло. Цар Иван Асен III, цар Георги Тертер. Лъжеивайловците. Виденията на Лахана. Бой с татарите. Ивайло и Жанна д'Арк. Сражението между Ивайло и Константин Тих. Царица Мария се предлага на свинаря. Сгрешил ли е Ивайло като става цар? Византийците тръгват да освобождават България от Ивайло. Татарите нападат от север. Ивайло затворен в Дръстър. Иван Асен III влиза в Търново. Ивайло разкъсва обсадата на Дръстър, тръгва към Търново. Разбива армиите на Мурин и на Априн. Бягството на Иван Асен III от Търново. Куманинът Георги Тертер се обявява за цар. Ивайло при Ногай. Убийството на Ивайло. Лъжеивайловците. 416 Глава IX. (1280-1322). Куманската династия. Цар Георги Тертер, цар Смилец, царица Смилица, цар Чака, цар Теодор Светослав Тертер, цар Георги Тертер II. Куманите. Петте Българин. Нахлуването на татарите. Светослав заложник при Ногай. Бягството на цар Георги Тертер. Безличният татарски васал цар Смилец. Цяла България - зестра. Убийството на хан Ногай; синът му Чака и Светослав бягат към България. Светослав коронясва Чака. Светослав убива Чака. Защо цар Светослав Тертер хвърля патриарха Йоаким от Лобната скала? Елтимир, братът на цар Георги Тертер. Завръщането на цар Георги Тертер. Битката край река Скафида. 15-годишен мир. Данте - връстникът на цар Светослав Тертер. Цар Георги Тертер II завзема Пловдив. Внезапната му смърт. 431 Глава X. (1323-1331). Последните илюзии. Цар Михаил III Шишман Асен, цар Иван Стефан. "Не се сражавай, а се предавай, ако искаш да оцелееш." Родословието на Михаил Шишман. Срещу Византия. Предложение за двубой. Гениалният сценарий на цар Михаил Шишман за превземането на Константинопол. Провал. Битката при Велбъжд, гибелта на цар Михаил Шишман. Безличният цар Иван Стефан. 443 Глава XI. (1331-1371). Към пропаст. Цар Иван Александър Асен. Царското потекло на Иван Александър. Битката край Айтос. Гражданската война във Византия. Кантакузин вика на помощ турците - те прекрачват на полуострова през 1345 година. Кантакузин иска помощ срещу турците. Момчил юнак. Цар Иван Александър и Сара. Разделянето на царството. Трите Българии. „Златният век" на цар Иван Александър. Антиеретически събори. Възхвала на цар Иван Александър. Приписката на монах Исая. 462 Притурка към глава XI. Как да постигнем единение с Бога. Кратко за исихазма и за ересите на варлаамитите, адамитите и на жидовствуващите. 465 Глава XII. (1371-1395). Прокълнатият цар. Цар Иван Шишман. Смъртта на цар Иван Александър. Разпадането на Сърбия. Разпадането на Византия. Нахлуване на турците в Балканския полуостров. Битката при Черномен. Цар Иван Щишман - турски васал, Тамара - жена на Мурад. Цар Иван Шишман против цар Иван Срацимир. Битката при Плочник. Битката на Косово поле. Превземането на Търново. Патриарх Евтимий. А къде е цар Иван Шишман? Баязид -полубългарин? Битката при Ровене. Смъртта на Крали Марко. Обезглавяването на цар Иван Шишман. Феноменът Крали Марко. Отсечената глава на Иван Шишман. 485 Глава XIII. (1395-1453). Залезът на надеждите. Цар Иван Срацимир, княз Константин Срацимир, княз Владислав Фружин, княз Искендер бей. Походът на крал Сигизмунд. Битката при Никопол. Съдбата на княз Александър Шишман - Искендер бей. Пракомунистите Махмуд Бедредин и Береклюдже Мустафа. Тамерлан. Битката с Баязид при Ангора. Въстанието на Константин и Фружин. Архангел Михаил и Жанна д'Арк. Походът на Хунияди и крал Владислав III. Вторият поход на Хунияди и крал Владислав III. Предателството на богомилите. Битката край Варна. Смъртта на крал Владислав III Варненчик и на княз Владислав Фружин. Падането на Константинопол. Кървавата точка. Кахърите на Европа. Вековният мрак. Свещичката на монаха Паисий. 502 Post skriptum