Ако да грешиш е човешко, то да се рееш във въздуха е божествено Преди няколко месеца, докато се опитвах отчаяно да си поема въздух, а животът ми минаваше пред очите ми в серия от тъжни винетки, установих, че то е защото вече се задушавах под цунамито от разнородна поща, изсипваща се всяка сутрин на каскади през процепа на вратата ми. Изпод тази книжна камара, състояща се от безброй покани за изложби, изнудвания за благотворителност или участия в томболи, бях измъкнат единствено благодарение на нашата чистачка, носеща вагнеровското име Грендел; дочула приглушените ми фалцетни стенания, идващи от основата на постепенно оформилата се до обезпокоителните размери на хълм грамада, тя тутакси бе грабнала помпата ни за почистване на отточни канали. Докато на един лист вписвах грижливо и в азбучен ред новопристигналите по пощата предложения, сред изобилието от каталози, рекламиращи всичко въобразимо, като се започне от храна за птици, та до месечни доставки на плодове или компаньонки, забелязах едно иначе ненатрапчиво наглед списание с названието Магическа бленда. С определена насоченост към Ню Ейдж-пазара, материалите в него обхващаха широк кръг от въпроси: мистичните свойства на кристалите, целебният ефект на холистичните диети, психическите вибрации, начините за усилване на духовната енергия, антистресовото действие на любовта, както и точни указания за това, какво е нужно да предприеме човек, за да постигне превъплъщение. Рекламите, придружени от съответните предупреждения срещу фалшификати, предлагаха четки за терапевтичен масаж, апарати “Вортекс” за енергийно зареждане на водата, както и билковия препарат “Гробаст” на мадам Кавайон за чудодейно просветление на духа. Не липсваха и съвети от психологическо естество, позоваващи се на “спиритуално-интуитивни” източници или пък на ангелския консорциум, назоваван “Консорциум седем”. А пък някаква жена, екдизиастично кръстила се Салина предлагаше “балансиране на индивидуалната енергия, събуждането на ДНК-резервите и привличането на силите на благополучието”. Естествено, в края на тези пътувания до сърцевината на чисто духовното следваха сведения за скромните хонорари на съответното гуру. Но несъмнено най-впечатляващата персона от всички беше Габриела Хатор – “основателката и божествена водачка на духовното въздигане на планетата Земя”. Според нейния говорител се оказваше, че в своята божественост тя представлявала “най-възвишената духовна същност, проявявала се някога в човешка форма". Цитирани са и някои твърдения на въпросната жива икона на Западното крайбрежие: “Налице е промяна на кармичното движение... Земята е навлязла в духовна зима, която ще трае 426 000 земни години”. С пълното съзнание колко тежка би могла да се окаже въпросната зима, мис Хатор бе наченала движение, насочено към обучението на човешките същества да се възкачват към “по-високочестотни измерения”, където, предполага се, ще се почувстват по-добре и ще могат също от време на време да играят голф. “Там левитацията, мигновената транслокация,всезнанието, материализацията, дематериализацията и тъй нататък са част от нормалните човешки способности... Въздигналият се в тези високочестотни измерения човешки индивид може да наблюдава долните честоти, докато намиращият се в последните не може да наблюдава горните.” Приведена е и пламенната подкрепа на някого, носещ името Светлина от Плеядите, име, което би вселило в мен определена тревога, ако ми съобщяха в последната минута, че принадлежи на мозъчния хирург, който ще ме оперира, или на пилота на взетия от мен самолет. Всеки последовател на движението на мис Хатор трябвало да бъде подложен на определена “унизителна на пръв поглед процедура” като част от рутинна практика, целяща разтварянето на неговото его и подготовка за пренастройването му. Срещу това не се изисквало реално заплащане в пари, но чрез някакво даренийце и малко производствен труд човек се сдобивал с правото на легло и паница фасул, независимо дали е пред загубване на съзнание или непосредсвено след връщане в такова. Казвам всичко това, защото случайно през същия ден, докато излизах от магазина “Хамашер Шлемер”, обхванат от натрапчивото двоумение дали да си купя компютъризирана душеизстисквачка или пък преносима гилотина, се сблъсках като “Титаник” в един стар айсберг от колежанските години, а именно Макс Ендорфин. Закръглен, на средна възраст, с рибешки очи и перука ала мадам дьо Помпадур, той разтърси ръката ми и се впусна да ми разказва за скорошния си голям успех. – Мога само да ти кажа, пич, че много ми провървя. Влязох в контакт със своето вътрешнодуховно аз, което ми помогна да се прехвърля в тучните пасбища на истинното познание. – Би ли се доизяснил? – помолих го, отбелязвайки програмираността на бързата му реч, както и туморообразния скъп пръстен на кутрето му. – Не би трябвало да споделям това с някого, намиращ се на по-ниска вибрационна честота, но след като така и така сме в една и съща посока... – Вибрационна честота? – Имам предвид честотните измерения. На нас, които се намираме в по-високите октави, ни е препоръчано да не прахосваме животворните си йони по простосмъртни троглодити, към които, без да искам да те обидя, спадаш и ти. Ако и Лювенхок – надявам се, знаеш за кого говоря – да е казал да изучаваме и ценим нисшите форми. На това място, проявявайки соколов инстинкт спрямо потенциална плячка, Ендорфин светкавично обърна глава към една дългокрака блондинка в микрополичка, завтекла се да хване такси. – Регистрирай красотата на видението с хладнокръвието на изкуствовед – каза той, при което гласът му скочи на терца. – Ако се съди по това, което се вижда през блузата на въпросното видение, в него не липсват естетически достойнства – отбелязах аз, докато ме обливаше топла вълна. – Гледай сега – каза Ендорфин, пое си дълбоко въздух и се заиздига над земята. За почуда на непознатата госпожичка и на мен той се издигна нагоре и залевитира на цял фут над Петдесет и седма улица. Милото създани се приближи, оглеждайки се за някакви жици. – Хей, как правиш това ?– измяука то. – Ето – това е адресът ми, – отвърна Ендорфин, като й подаде визитката си. – Довечера след осем ще си бъда вкъщи. Отбий се и ще вдигна краката ти във въздуха за отрицателно време. – Добре – изгука тя, пусна логистиката на тяхното рандеву в бездната на междупазвието си и си тръгна, докато Ендорфин бавно се спускаше към земята. – Какво става? – попитах. – Да не си Худини? – Е, добре – усмихна се той благосклонно. – След като така и така се реших да говоря с профан, то бих могъл да си позволя да му разкажа цялата работа. Но нека отидем първо в Стейдж Дели, за да унищожим няколко шнекена. След тези си думи Ендорфин се стопи във въздуха, което беше придружено от ясно изпукване. От изненада аз изгубих дъха си и притулих с длани устата си досущ изплашена колежанка. Секунди по-късно той се появи отново с леко гузен вид. – Съжалявам. Забравих, че вие, свързаните с долните нива, не можете да се дематериализирате и да се транслоцирате. Грешката е моя. Нека просто извървим разстоянието. Все още се щипех, за да проверя, дали не сънувам, когато Ендорфин започна разказа си: – Преди шест месеци се намирах в емоционален срив вследствие на серия от изпитания, сравними с онези на Йов. Първо, сладката кифличка от Тайван, която обучавах в анатомична хидравлика, ме заряза заради един помощник-баничар, после ме съдиха, задето минах с Ягуара, по невнимание разбира се, си през една зала за християнски научни проучвания. Прибави към това, че в резултат на брачния си холокост единственият ми син изостави доходната си адвокатска практика, за да стане вентрилоквист. И както, тъжен и объркан, блуждаех из града, търсейки смисъла на съществуванието си и някаква духовна опорна точка, изведнъж попаднах на една обява в последния брой на Илюстрирани вибрации. Там ставаше дума за някакви билкови бани, правещи липосукция на лошата ти карма, в резултат на което се издигаш до по-високочестотни нива, докато не се сдобиеш с власт над природата досущ като Фауст. По принцип съм твърде трезвомислещ, за да налапвам подобни въдици, но когато видях, че ръководителката на тази терапия е истинска богиня в човешки облик, си казах, че поне няма да ми навреди. И няма никаква такса, не взимат пари. Системата е основана на определен вариант на робство, но в замяна на това се сдобиваш с едни кристали, които ти дават мощ не по-малка от тази на свети Йоан. Е, трябва да изтърпиш някои унижения от нейна страна, но това е част от терапията. Асистентките на главната терапевтка ме накачулиха в леглото и после, без да забележа това, окачиха магарешка опашка на задницата на панталона ми. Наистина за известно време бях за посмешище, но трябва да те уверя, че това разтвори егото ми. Изведнъж разбрах, че съм имал предишни съществувания – първо като градоначалник, после като Лука Кранах Старши. После ме поставиха на груб сламеник, накараха ме да изпадна в медитация и астралното ми тяло се озова в стратосферата, като зад тила ми се появи ореол и се проникнах от всепознание. Веднага се сдобих с голяма популярност в Белмонт, а след още седмица всяка моя поява и в Лас Вегас привличаше тълпи. Там, когато изпадна в колебание, дали да заложа на черно или бяло, винаги мога да се обърна към консорциума от ангели, с които съм по принцип в контакт. Не си мисли, че някой не може да участва в мошеничества, само защото има крила и е направен от ектоплазма. Виж тази бала с пари. И Ендорфин заизважда от джобовете си навити на рула банкноти от по хиляда долара. – Ох, извинявай! – каза той и бързешком прибра обратно няколкото рубина, които бяха изпаднали заедно с банкнотите. – И тя не ти иска никакво възнаграждение за тези свои услуги? – Ами, знаеш ли, превъплътените божества са си такива. Много са готини. Същата вечер, въпреки пороя от проклятия върху ми от страна на брачната ми съхомотничка и нейното обаждане до фирмата “Шнекел и синове”, за да провери какво предвижда предбрачния ни договор в случай на внезапно заболяване от dementia praecox, аз се отправих към Центъра за върховно въздигане и Нейна божественост Сияйна Галактика. След като ме покани да вляза в капището си, намиращо се насред обителта й – изоставена ферма, сякаш изскочила от биографията на Чарлс Менсън – тя се настани удобно на дивана и каза с интонацията на Айрис Ейдриън: – Отпусни се, драги. Доколкото разбирам, искаш да влезеш в съприкосновение с духовната си същина. – Да. Бих искал да придобия по-висока честотна характеристика, както и способността да левитирам, да се транслоцирам, дематериализирам, а и да имам предзнание за предварително избраните печеливши числа на Нюйоркската държавна лотария. – С какво си изкарваш прехраната? – ми зададе тя странно тривиалния за нейното величие въпрос. – Нощен пазач в музей за восъчни статуи – отвърнах аз. – Но тава далеч не е толкова задоволителна работа, колкото изглежда на пръв поглед. Като се обърна към нубийските негри, които й вееха над клавата с палмови клонки, тя попита: – Какво мислите, момчета? От него май ще излезе добър общ работник. Може би на първо време би могъл да почиства тоалетните. – Благодаря ви – казах, като коленичих и ударих чело о пода в знак на смирение. – Окей! – изрече тя и плесна с длани, при което сонм от кралски слуги изтичаха иззад украсените с мъниста завеси. – Дайте му паница с ориз и обръснете главата му. Засега ще може да спи в курника. – Слушам и се подчинявам – прошепнах аз, избягвайки да гледам пряко в нея, за да не отвлека вниманието й от кръстословицата, в която тя отново се вглъби. След което побързах да се махна, изпълнен с известно опасение да не би да се сети да нареди да бъда жигосан. През следващите дни установих, че из обителта щъкат какъв ли не вид лузъри: лумпени по природа и изпаднали интелектуалци, актриси, които във всяко свое движение се ръководеха от разположението на планетите, един мъж, замесен в някакъв скандал с препарирани животни, както и едно самобичуващо се джудже. Всички те тежнееха да се доберат до по-високо вибрационно ниво, обикаляйки наоколо в лоботомично подчинение към върховната богиня, която понякога можеше да бъде зърната да танцува като Айсидора Дънкан или да пуши с една дълга лула, кикотейки се. Главният шаман на обителта, за когото си спомних, че веднъж го бях виждал в пресата, разобличен като ментърджия по някакъв друг повод, преподаваше от време по някое магьосническо заклинание или фокус на адептите, които срещу това бяха задължени между дванадесет и шестнадесет часа на денонощие било да берат плодове и зеленчуци, било да се отдават на занаятчийство най-вече в изработването от всевъзможни подръчни материали на съдини, подлежащи на продажба. В добавка към задълженията ми по почистването на канализацията и септичните ями, бях натоварен и със събирането на всевъзможните книжни обвивки и празни цигарени кутии, замърсяващи терена. Изпитвах известни затруднения да свикна с ежедневната храна, състояща се главно от люцерна, ядки и йонизирана вода, но една десетачка, поставена в ръката на един от по-либералните лами, чийто брат държеше крайпътно ресторантче недалеч от там, осигуряваше и по-съществена храна. Дисциплината беше хлабава и се основаваше на чувството за отговорност у всекиго, ако и нарушаването на диетните правила или кръшкането от работа да довеждаха понякога до овързване с телефонен кабел и бичуване. Следваха унижение след унижение като част от продължителния ритуал за прочистване на егото, но когато накрая бе решено, че трябва да се съвъкупя с една кармична жрица, на външен вид сякаш изскочила от филм на ужасите, реших, че е крайно време да се измета. Извивайки се мъчително между бодливата тел на оградата, аз драснах под покрова на нощта, като успях да хвана последния автобус за Уест Сайд. – И така – каза жена ми с благата снизходителност на човек, който говори на някого, засегнат от преждевременно старческо слабоумие, – нима дойде до тук след дематериализация и транслоциране? – Не стоях достатъчно дълго, за да мога да постигам това – отвърнах, засегнат от жлъчната й ирония, – но пък се потрудих да усвоя следния номер. И след тези си думи излевитирах на шест инча от пода и увиснах във въздуха, докато нейната уста се отвори не по-малко широко от тази на акулата от филма “Челюсти”. – Но намирайки се в самодоволството на долното честотно ниво, ти си далеч от проумяването на тези неща – казах й с беззлобно ликуване. Жена ми нададе пронизителния вой на сирена от противовъздушната отбрана и после панически извика на децата ни да бягат навън колкото се може по-надалеч и да се скрият от този вуду-кошмар. В този момент си дадох сметка, че не мога да се спусна обратно долу и колкото и да се мъчех да деливитирам, маневрата се оказа невъзможна. Настъпи бъркотия като в ключова сцена от филма “Една нощ в операта”. Децата се разтрепераха и се разреваха истерично, докато съседите притичаха, помисляйки си че става кървава баня. През това време аз се мъчех да се спусна обратно долу, като се извивах и гримасничех досущ мим. Най-накрая брачната ми несретница излезе от вцепенението си и влезе в действие, насочено към радикално изправяне на това отклонение от конвенционалната физика – тя грабна метлата на една съседка и с все сила я стовари върху главата ми, с което и ме върна на пода. Последното, което чух за Макс Ендорфин, е че след поредната си дематериализация не се е рематериализирал. Колкото до Сияйна Галактика и нейния Център за върховно въздигане, мълвата твърди, че той е бил разтурен от данъчните агенти и се е реинкарнирал целокупно някъде другаде. А аз не успях никога вече да се въздигна или да предскажа кой ще е победителят на конните надбягвания.