Костадин Костадинов дебютира през 2013 г. с блестящата сатира „Рицарите на празната чаша”, линията на която е продължена и в новия му роман „Ситно, с клякане”.
В нея той забърква коктейл от пародиране на лозунгите от комунистическо време, сляпото преследване на непостижими цели, превръщането на простото в сложно, формално отчитане на някакви резултати и в крайна сметка тихата, но постоянна съпротива на обикновените хора срещу всяка намеса в живота им. Едно селце е арена на непрестанна борба – и по времето на социализма, и след него, когато едни и същи хора направляват хода на събитията и се облажват.
Някога те са провеждали политиката на партията, днес усвояват проекти за безумни цели.

От в. „168 часа”

Виж статията тук!