Роден е в село Малко Брягово, Хасковско. Завършва журналистика в МГУ „М. Ломоносов”. Работи като литературен сътрудник във вестник „Труд” от 1955 г., а през периода 1965–1969 е заместник-главен редактор на вестника. След това става главен редактор на вестник „Труд” (1969–1979); първи заместник-главен редактор на вестник „Работническо дело” (1980–1981); секретар е на ЦС на БПС; главен редактор на вестник „Земя” (1990–1999); управител на медийна група „Европреса”. Член е на УС на Съюза на българските писатели (1976–1981). Депутат е в 7-ото Велико народно събрание (1990–1991); в 36-ото Народно събрание (1991–1994); в 37-ото Народно събрание (1995–1997); в 38-ото Народно събрание (1997–2001). Бил е член на Висшия съвет на БСП. Доктор на науките. Автор е на книги с поезия, проза и публицистика: „О, миг, не спирай”, „Книга за справедливостта”, „Греховно време”, „Отглас от едно крушение”, „Вода от тракийските врисове”, „Гласове от близо и далеч”, „Жития”, „Приземяване”, „Сполай ти, Господи, за любовта и хляба”, „Сладък живот няма”, „Есента на Първия”, „Круша дивачка” и др. Награден е от Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти, удостоен е с почетен знак на президента Георги Първанов (2005) и др.