Дончо Цончев е писател и драматург. Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски.
Завършва геология в Софийския университет (1959), като междувременно практикува различни професии. През 1968 г. е назначен за завеждащ редакция в издателство „Народна младеж”, след това става зам.-гл. редактор на „Профиздат” (1970–1973), завежда отдел „Българска литература” (1973–1989) в сп. „Съвременник”, директор е на сп. „Лов и риболов” (от 1989), основател и директор е на в. „Наслука” (от 1991).
Започва да публикува в периодиката през 1956 г. Героите в неговите творби са предимно спортисти, геолози, рибари, ловци, работници. Основните теми в неговото творчество са природата и светът на животните. Пише и детско-юношеска проза. Произведения на Дончо Цончев са преведени на 28 езика. Автор е на над 60 книги с разкази, новели, повести, драми: „Мъже без вратовръзки” (1966), „Роман на колелета” (1970; 1974), „Червени слонове” (1970), „Опасни типове” (1971), „Почти любовна история’ (1972), „Принцовете” (1976; 1991), „Ако можехме да ги чуем” (1977), „Звезден прах” (1981), „Къщата на песните” (1985), романовата трилогия „Жълтата къща” (1982–1986), „Дневникът на един геолог” (1989), „Циганинът” (1991), „Ние, децата на голямата лъжа” (1992) и др. Пише речник с обидни думи, които не бива да звучат в парламента.
Носител е на редица награди: годишна национална награда за проза на СБП за книгата „Опасни типове” (1971); годишна национална награда за проза на СБП за книгата „Детски разкази” (1981); литературна награда „Елин Пелин” (1997); „Златен ланец” на в. „Дневен Труд” (2002); орден „Стара планина” І ст. (2004); общобалканска литературна награда „Хемус” за цялостно творчество (2005); почетен знак на НЛРС (2005) и др.