Като малко момиче във Викторианска Англия, Биатрикс била възпитавана у дома от своята гувернантка и изучавала изкуство. Тя била срамежлива и мълчалива, когато общувала с външния свят, но тайният й дневник, писан на собствен кодиран език, разкривал едно живо младо момиче, което било силно критично към своите измислени приятели.
Въпреки че не ходела на училище, Биатрикс, по природа, била старателен ученик и често учела, рисувайки нещата, които я заобикаляли. Така още в ранното й детство се очертал предмета, който я занимавал през целия й живот. Освен всичко останало, тя рисувала и много пейзажи, които показвали интереса й към заобикалящата я природа.
Страстта на Биатрикс и нейният брат били животните. Ето защо те се грижели за мишки, птици, гущери, змии. Тези домашни любимци често се появявали по картините на малкото момиче, а по-късно я вдъхновили за някои от най-обичаните герои в книжките й.
През 1893 г. Биатрикс Потър написала "Зайчето Питър" като писмо с картинки, което изпратила на малко момченце, за да оздравее. Осем години по-късно, около Коледа, тя издала 250 книжки с приказката. Признак за големия успех на "Зайчето Питър" била изключително бързата им продажба. Така, две седмици по-късно, Биатрикс се принудила да отпечати още 200 копия.
