В „Български хроники” използвам всички възможни жанрове: белетристика, драматургия, есеистика, лирика, епос, публицистика, документалистика, научни доказателства, фантастика, шеги и анекдоти – и мисля, че това прави книгата ми естествена.
Нарекох книгата си поема, защото е написана в стила на древните саги – с пристрастност и преувеличения, използвани са всички средства на образния – на поетическия, език: метафори, притчи, сравнения, олицетворения, повторения, алегории, символи, ирония, сарказъм, риторика, патос. Ако се вгледате, графично “Хрониките” са написани в тъй наречените библейски стихове – всеки абзац съдържа толкова думи, колкото могат да се изрекат на един дъх, изразявайки обикновено една мисъл или рисувайки един образ, различната дължина на стиховете води до различен ритъм на четенето, създава ритъма на поемата.
Мъчил съм се, съчетавайки научността с художествеността, да не накърнявам историческата истина, а, напротив – да я направя по-зрима, по-жива, по-убедителна, по-популярна.