– Аз слабо познавам рицаря Айвънхоу – отвърна поклонникът със смутен глас. – Бих желал да го познавам по-добре, лейди, щом вие се интересувате от съдбата му...
Лейди Роуина въздъхна дълбоко и запита кога се очаква да се върне рицарят Айвънхоу в родината си...
– Да бе дал Бог да беше пристигнал благополучно тук – каза Роуина, – та да може да участва в близкия турнир, където рицарите на тази страна трябва да покажат своята ловкост и смелост... Как изглеждаше той, страннико? ... Тежко ли се бе отразила болестта на здравето и хубостта му? ... Благодаря ви, поклоннико, за тези вести за моя другар от детинство....