Вили Тодоров задава въпроси. Вили Тодоров търси отговори. Било в рими, било в щрих. Авторът на стихосбирката „Пясък от думи” отсява точно тези кристалчета, които от обикновен кварц превръща във вълшебното огледало, в което да отразим и себе си, и живота си. Умее го. Защото през него минава времето, болката, надеждата, страстта, вярата, превърнати в рими. Превърнати в изповед и откровение. Умее да споделя душата и сърцето си. Вили Тодоров обитава своя пясъчен замък с надеждата, че не всичко е черно и бяло, че рицарите все още вярват в падащи звезди и че обичта създава песен. Вили Тодоров е поет на песъчинките, които отразяват слънцето.
