Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек.
Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между двете системи.
Постепенно оживява картина. В нея има красота и жестокост. Благородство и подлост. Талант и посредственост. Смелост и страх. Омраза. И любов. Любов! В нея има цветове блестящи и кални от палитрата на човека. Картина, в която и аз съм знак.
Обръщам стъкленото око към себе си...