Николай Дойнов разглежда човека като божествена частица, като дар от висш разум, но всичко това, според поета, е немислимо без любовта. В любовта поетът вижда безсмъртието на човешкия род – като общност от мъдри и чувствителни създания, имащи, все пак, различни пространства помежду си, които поетът нарича „космоси”. Усетът за поетическия език, отличното владеене на класическия и белия стих, живописната образност и впечатляващите философски прозрения са само част от неговия поетичен свят.
Николай Дойнов е един от най-ярките български поети, носител на най-високите държавни отличия за своята литературна и обществена дейност.