"Разсъжденията около формирането на нови лингвистични теории, както и реинтерпретациите на добре известни стари концепции, представляват особен интерес не само за езиковедите, философите и логиците, но са специфично важни и за самата наука, за теорията и философията на човешкото познание. От една страна, лингвистичната теория непрекъснато е обогатявана чрез нови интерпретации, а от друга – съгласно с принципите, предложени от Кун, скокообразното придвижване в границите на дадена научна парадигма поражда новите научни направления. Когато структурализмът заяви своите претенции, обособи сферите за действие и назова предпочитаните обекти за анализ, изследователите и теоретиците не можеха да прогнозират какъв съдържателен етап от аналитизма или синкретизма в границите на науките за човека ще настъпи. Ако се опишат първите стъпки на структурализма като поява и тенденция в науката, би могло да се формулират и закономерностите, които предопределят следващото развитие на езиковата теория. Книгата е написана от проф. Васил Райнов, изтъкнат български учен, професор, философ и филолог.