В навечерието на седемдесет и втората си годишнина, преди вероятното начало на ново поприще големият артист Коста Цонев разказва живота си. Както във всеки подобен разказ, годините и образите се гонят и застъпват, епизодите, спомените, разсъжденията идват едни през други... Оживяват времена на мизерия и непобедима жизненост, на битка за пространство и свобода на движенията; като един миг пред читателя се представят петдесет години от историята на българския театър и кино; познати на всички, любими лица разкриват въжделенията си ... Едва ли тези спомени ще оставят някого безразличен. От книгата на Коста Цонев извира неподправеният живот.