С лекотата и майсторството, с които изрязва ту смешни, ту страховити, невероятно преплетени фигурки от хартия, Андерсен превръща всяка дума или история в приказка. Предмети, цветя, животни и хора се раждат, говорят, желаят, влюбват се, страдат, извършват подвизи, умират щастливи с постигнатите си мечти (понякога тъй незначителни и смешни) или пък обратно - намират смисъл да живеят само с такива прости неща като любов, състрадание, красота, дълг. От ранно детство у всеки от нас живеят Палечка, Малката русалка, Грозното патенце, Кай и Герда... Колко мъдрост и ирония носят бълхата с много добри обноски, защото е пила кръв от знатна госпожица; гъсокът, който прави най-високия скок, защото се иска акъл да се приземиш в скута на принцеса; самовлюбеният торен бръмбар или пък пълният с намерения да промени света охлюв, който така и не успява дори да се придвижи по-далеч от розовия храст. Вече трето столетие приказките на големия датски писател Ханс Кристиан Андерсен принадлежат на всички народи и на всички възрасти.