"Тук на обложката, обикновено поместват биографията на автора. Няма да постъпя егоистично, ще постъпя справедливо. Отстъпвам мястото на биографията на книгата. Понеже я писах цели три години, имах възможнотстта да я опозная и реших, че го заслушва повече от мен. Преди две десетилетия написах сценарий, потопен в смешното на историята ни, който бе отхвърлен грандиозно от художествения съвет на киното. Един от корифеите, вече в коридора ми каза: "Много е подигравателно това, което си написал. Нашият зрител не е дорасъл за национална ирония!" Този човек, желая му от сърце здраве, е жив. Видях го неотдавна - видимо още не е дорасъл за национална ирония. А зрителят? Ами той, както и читателят... та те са си същите. По-умни от тези, които се опитват да ги затворят в калъп. И понеже годините отлетяха и се изплаших, че ще си отида от тоя свят недорасъл, седнах и съчиних отново. Вече като роман, тая задочна от неосъществения сценарий. Героите оживяха отново. Не зная дали са щастливи точно в моята книга. Но аз изживях с тях през тия три години най-голямото щастие, за което един заточеник на перото мечтае цял живот."