„Това са автори, които откриват нови пътища, непознати на дотогава вървелите, поради което приживе по правило остават неоценени, не получават необходимото признание или не го получават в дължимата степен... Но затова пък посмъртно идеите им получават такова разпространение, а имената им се обгръщат с такава слава, която те не са очаквали и в най-смелите си мечти. Разглежданите тук автори поставят отделния човек, индивида по-високо от колектива, масата, тълпата, обществото и на тази основа изпитват дълбоко отвращение към политиката... А искрената им омраза към политиката, която обикновено се прави и от тълпата, и за тълпата, ги превръща в истински аристократи на духа, ненавиждащи публичността, вестниците, журнализма, актуалността и всякаква злоба на деня.” Исак Паси