Хенрик Сенкевич е полски писател, автор на исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес.
В 1905 г. получава Нобелова награда за литература.
По-известни негови романи са „С огън и меч”, „Пан Володиовски”, „Потоп”, „Quo Vadis?” - роман за преследването на първите християни в Рим. Той му носи Нобелова награда и горещи акламации от Ватикана. Връх в творчеството му е романът „Кръстоносци”.
Името на Хенри Сенкевич не се свързва само с полската литература, а и с уникалния полски цивилизационен принос в европейската история. Роден е на 5 май 1846 г. в селцето Вола Окшеска (областта Подлаше) в обедняло дребно благородническо семейство. Сенкевич е един от онези благородници, които формират полската интелигенция. Още както дете Сенкевич разказва съчинени или чути истории. Той се премества със семейството си във Варшава, където постъпва най-напред като ученик в гимназията (1858), след това учи в Юридическия и във Филолого-историческия факултет на Главното училище (1866-1869), впоследствие превърнато в руски университет, като същевременно е принуден да работи, за да се издържа. Сенкевич напуска университета през 1871 г., без да положи последните изпити. Още през 1869 г. тогавашният студент дебютира в печата с рецензия върху представления на драматурга и режисьора Винценти Рапацки. Първите литературни произведения на Сенкевич излизат през 1872 г. (“Хуморески от чантата на Ворошило”, повестта “Напразно”). От 1872 до 1887 г. успоредно с литературните си опити Сенкевич сътрудничи на варшавския печат, отначало като репортер и фейлетонист, отличаващ се с остроумие и богат усет към хумора. През 1874-1875 г. начинаещият творец става съсобственик на позитивистичния двуседмичник “Нива”, а по-късно (от 1882 до 1887 г.) работи като редактор в консервативния вестник “Слово”. Началото на творческите му успехи настъпва, след като редакторът на популярната “Газета полска” Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и му предоставя средства да замине за САЩ. Сенкевич отработва получената сума чрез писмата, които изпраща до “Газета полска”, а вестника ги публикува на страниците си.
Независимо от пъстрата и драматична дейност на публицист, общественик и патриот, огромната си слава Хенрик Сенкевич дължи на своето литературно дело.
Тачен и обичан още приживе, полският писател получава своето световно признание с Нобеловата награда от 1905 г.
Видният поляк умира на 15 ноември 1916 г. във Вьове, Швейцария. През 1924 г. тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата “Св. Ян”.
